Един скрин Estor-ии

Това е проект на режисьора Атанас Христосков, който събира безкрайно любопитна палитра от човешки съдби

Сайт, който да събира хиляди, а после милиони истории в прелюбопитен антропологичен архив, който може да разкаже много за всеки от нас…

Знаете ли, че подобно начинание вече съществува? Капка по капка трупа безценната си съкровищница от истории. Estorium е проект на режисьора Атанас Христосков, който събира безкрайно любопитна палитра от човешки съдби и тепърва ще покаже огромния си потенциал.

Останалото е история

Звучи вдъхновяващо, нали? Estorium се ражда като лична мечта на Атанас. 

Представете си една карта, в която го има и вашия блок. Кликвате на него и започвате да обхождате един по един познатите си по етажите. В архива има видео, в което възрастната ви съседка разказва умилителни спомени от времето, когато е била момиче, хлапето на комшията ви качва клип с виртуална реалност от колелото, с което прави лупинги. Съседът отсреща е записан да пее любимата си песен, която сте чували да изпълнява само докато се къпе, през общата шахта…

Или пък решавате да се разходите до далечно село, за да чуете омайните разкази на тамошните баби и дядовци. Тях вече ги няма, селцето е останало без нито един обитател. И е живо само в дигиталния спомен, който е успял да съхрани историите, характерите, легендите, песните на някогашните му жители.

Разкази с картинки

Постепенно картата обхваща още и още земи, нови и нови хора, трупа смисъл. Един безкраен човешки дигитален архив. Също така и безценен по смисъла, който носи.

Всичко това и много повече може да бъде Estorium. Начинанието е изключително амбициозно, дотолкова, че направо звучи нереалистично.

Но това е така само докато не видите ентусиазма и убедеността в очите на екипа, които няма как да не ви накарат да повярвате, че невъзможни неща няма. Че този проект ще се превърне в огромно събитие. В съкровищница, която има потенциала бързо да надхвърли измеренията на страната ни.

Платформата вече работи и на нея са качени първите човешки истории. Зачатъкът на дигитален антропологичен архив, в който, както пишат авторите на сайта на платформата, „искаме да съхраним живия образ и духовния отпечатък на милиони човешки същества“.

Първите примерни истории са разказани от екипа. Вече може да се включи всеки, който има желание и умение. Професионалист или любител. Трябва само да се съобрази с основните рамки, поставени от екипа, така че например всяко видео да бъде с дължина между 2,5 и 5 минути. Днес всеки от нас има дори в джоба си нужните технологии, за да подготви клипче на достатъчно добро ниво.

Исторически момент

Формата на представяне е чрез документални портрети и автентични истории. Идеята е хората да бъдат показвани в естествената им среда. Това става чрез видео, аудио, фотография, текстове и… виртуална реалност. Към всяка история са добавени основните категории, така че огромната библиотека да бъде систематизирана. Удобно да се търси по имена, теми, локации, демографски признаци. По дата, място на раждане на човека, професия, хоби. Съдържанието ще остане безплатно и достъпно за всички, докато проектът съществува.

А как изобщо е дошла идеята? „Мисля, че стъпка по стъпка в мен се е формирало желанието да направя нещо значимо“, разказва Атанас. И някак естествено идва проектът за дигитален антропологичен архив.

„Струва ми се, че това е нещо много голямо като начинание и като смисъл. Всеки човек, на когото я представям, казва, че идеята е много добра. Много странно защо до този момент никой не се е сетил да го направи. Но си давам сметка, че наистина си заслужава да се организира в мащаб. Тези истории да станат милиони, проектът да стане международен“, допълва той.

„Проектът е пример, че технологиите могат да ни дават много стойностни неща. Ако се докосват до човешкото, до хуманното и ни помагат да надникнем една стъпка отвъд, в себе си, да видим нещо ново, мисля, че тогава те стават нещо много хубаво“, казва Атанас.

По какви стръмнини минава пътят на проекта дотук? Кои са най-интересните пилотни истории? Как изглежда бъдещето, в което дигиталният архив вече е натрупал огромен масив от спомени? И защо е важно… да си спомняме? Още по темата четете  на сайта Дигитални истории.