Австралия се отказва да глобява технологични гиганти за дезинформация
Правителството скоро ще въведе национална забрана за използване на социалните медии от деца под 16 години
Нямаме пари – трябва ли децата да знаят? (ВИДЕО)
Нещата за парите, които трябва да кажете на децата, още когато са малки
Всеки открива значението на парите на различна възраст и възпитанието във финансова култура не зависи само от възрастта на детето, но и от собственото ни възпитание за нея.
Да вземем например поколението, израснало през 90-те и времето на прехода, условната уговорка, че голяма част от тях възпитават деца на възраст на около 5 години в момента. Това са същите онези хора, които често чуваха думите „Не мога да ти купя сладолед, защото нямаме пари“, със или без реална причина затова дали родите имат или нямат възможност. Едно поколение, което израсна с идеята да няма… и за което не беше трудно да повярва, че няма, защото израсна във време, когато, ако блестиш с особени възможности по-скоро няма да се впишеш, сред децата закусващи филия с лютеница през блока.
Снимка:
iStock
Помня, че като деца измисляхме десетки щуротии, за да си съберем наши ЛИЧНИ пари за сладолед, което в една ранна възраст се превърна в култ, още преди да знаем значението им. Част от развиващите се бизнеси на улицата бяха: продаване на цветя (скъсани от двора на бабите ни и увяхващи, защото никой не се е сетил да ги натопи във вода), продаване на нарисувани камъни с водни бои (които спираха да бъдат нарисувани след някой случаен и бърз летен дъжд), изрисуване на кофите за боклук (неособено платена услуга, в случаите, когато никой не я е искал). И така, бизнес начинанията в 100% от случаите не изкарваха пари за сладолед.
В интерес на истината първите и най-сладки пари изкарах с „истински“ труд, като помогнах на дядо и баба да събират сено на село. Реално може би не направих нищо особено, или поне толкова, колкото може да направи едно дете малко преди първи клас, но тези 20 лв. останаха в съзнанието ми като първият заплатен труд, който извършвах през живота си и определиха виждането ми занапред от къде идват парите.
Въпросът тук все пак е: „Трябва ли да споделяме с децата си колко пари имаме и дали изобщо ги имаме и може ли това да им създаде неочаквана психологическа травма на по-късен етап, ако не е поднесено по правилния начин?
Като родител, вие имате право — и, може би, задължение — понякога да казвате: „Това е нещо, което мама и татко трябва да пазят в тайна. Не, че се опитваме да запазим голяма тайна от вас, просто има информация, която родителите не споделят с децата, докато не станат малко по-големи."
Според учителя по финансова грамотност на деца Адриана Манолова чрез първите финансови уроци, на които трябва да научим децата си е че не е важно колко печели човек, а как управлява парите си.
„Децата трябва да се научат да си поставят финансови цели. Те могат да бъдат всякакви, стига да са неща, които наистина желаят и ги мотивират. Дали ще бъде играчка, екскурзия или друго, трябва да е нещо, което детето наистина иска, за да има желание да си спечели парите и да си го купи само“, казва Манолова.
Според експерта по темата за детските финанси, някои от децата например избират да спестят пари и да купят пица за цялото семейство. Тези между 2-ри и 4-ти клас споделят, че биха желали да си купят играчки, да отидат на цирк или на друго забавление, а за нейна изненада децата между 5-ти и 7-ми клас казват, че биха спестявали за книги или абонаменти в приложения за електронни книги.
„Все пак, ако едно дете си е купило 20 книги, които не е прочело, и иска да си купи 21-вата ние като родители трябва да го насочим към мисълта, че тя не му е необходима. Въпреки, че става въпрос за книги децата трябва да знаят, че нещата не се купуват само заради желанието, но и заради необходимостта“, споделя тя.
Снимка:
iStock
По нейни думи стратегията на някои родители, които не желаят да купят даден сладкиш или играчка, да обясняват това с липсата на пари, не е препоръчителна. Всеки отказ на родителя трябва да бъде подкрепен с обяснение защо това не му нужно или полезно. Така детето ще взима много-по мотивирани и осъзнати цели, за които да използва спестяванията си един ден и в него няма да бъде създадено чувство за малоценност.
„Преди време дете на мои близки разглеждаше списание с коли и когато го попитах един ден иска да има такава кола, то каза, че никога няма да има толкова пари. А беше само на 9. В него бе създадено ограничаващо схващане, че никога няма да спечели толкова пари“, допълва Адриана Манолова.
На въпросa на businessnovinite.bg дали родителите трябва да казват на децата си колко струват подаръците им, експертът споделя, че ако това е самоцелно, никога не е добра идея. Децата трябва да бъдат научени каква е стойността, която стои зад всяко нещо и макар, че друго може да струва 1000 лв. не означава, че то има стойност, това е просто цена, допълва тя и казва, че 1-ви юни е прекрасен повод да обясним защо сме избрали точно този подарък за него. Идеята е децата да знаят от малки, че всяко нещо, купено с пари е избран и мотивиран избор.
По отношение на това дали децата трябва да знаят колко големи са заплатите на родители им, отговорът на експерта по финансова грамотност е, че това изцяло зависи от възрастта на детето.
„Дори да кажем на децата колко пари получаваме, или да го коментираме вкъщи, те в повечето случаи не могат да разберат дали това е много или малко. Особено, когато са малки и решим да водим подобни разговори с тях, е хубаво винаги да изясняваме стойността на парите. Тоест, да им обясним колко храна или какво друго може да се купи за тази сума“, казва тя.
Специалистът съветва да започнем да обясняваме на децата финансовите теми още от съвсем малки, като в началото започнем дори само с показване и без много говорене и обяснения.
„Моята дъщеря беше на 2г., когато й взехме касичка. Тя си събира там парите и чрез вербални действия, простичко подрънкване на монетите в касичката й показваме, че те се събират вътре и не изчезват. Тя се чувства стимулирана да пуска още и още монети вътре“, казва тя.
Колкото до по-големите деца, те получават задачи сами да спечелят парите си с труд, като подходящи възможности са всички домакински задължения като изхвърляне на боклука, миене на чиниите и каквото още родителят сам прецени, че може да делегира на детето си.
