Малък бонус сега или голям бонус утре?

Какво сочи проучване за „уклона към настоящето"

Светът е разделен по въпроса за нуждата от пари – 46% от нас биха предпочели да получат някаква сума пари сега, докато 42% са склонни да почакат повече, но да получат двойна сума.

Любопитните данни са част от специална изследователска програма, проведена от Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ GIA в 56 държави по целия свят, покриващо над две трети от световното население (и повече от 90% от страните, в които свободно се провеждат и публикуват проучвания на общественото мнение). 

Респондентите бяха изправени пред експеримент и бяха помолени да помислят за текущия си домакински доход и да изберат между това да получат допълнително плащане днес, равно на обичайния им месечен доход, или да получат допълнително плащане, равно на два пъти месечния им доход, но след една година. Въпросът се отнася до популярно схващане в психологията и поведенческата икономика – „уклон към настоящето“ (present bias) или склонността ни да предпочитаме по-малка незабавна награда пред по-голяма награда в бъдеще.

Мисълта за непосредствените финансови затруднения е водеща за хората от страните с по-ниски доходи – които изглеждат по-склонни да изберат някакъв бонус сега, дори и по-малък – 53% срещу 42%. Колкото по-висок е националният доход, толкова хората са по-склонни да изчакат към по-голямо възнаграждение в бъдеще – 38% срещу 48% в най-богатите страни.

Възрастта изглежда има доста незначителен ефект върху възгледите на респондентите, въпреки че по-младите поколения изглеждат може би по-малко склонни да проявяват предпочитание към настоящето. Личните доходи и образованието са факторите, които изглеждат по-определящи в нагласите на хората относно дилемата бъдещо благосъстояние/настоящо подобряване. Колкото по-високи са доходите и образованието, толкова по-ниско е фокусирането в настоящето. 

Регионите на Близкия изток и Северна Африка и Латинска Америка са водещи в класацията за уклон към настоящето – с дялове от над 60%, потвърждаващи, че биха предпочели да получават едно месечно плащане, но сега. На другия край на скалата са ЕС и Северна Америка – дялове около 40%. 

Нигерия, Ирак, Либия и Пакистан оглавяват списъка – със 76%, 74% и 69% – показващи предпочитания към настоящето. Най-богатите и по-развити страни в света са на другия полюс по отношение на „тук и сега“ – 16% в Швеция, 24% в Нидерландия, 31% в Япония. За отбелязване е случаят със САЩ и Руската федерация. Хората в Русия, например, показват доста по-слаби предпочитания към настоящето (32%), но там е и най-голям делът на анкетираните, които не могат да изберат опция – 48%. Останалите 20% изразяват предпочитания към по-голямо възнаграждение в бъдеще. САЩ също са сред нациите, които показват по-малка склонност да предпочитат настоящето – 39%, като 48% са ориентирани към бъдещето (останалите не са решили).

Къде сме ние?

Обществото у нас е сред онези, които са по-скоро склонни да предпочитат настоящето пред алтернативна по-голяма цел, но отложена в бъдещето. 53% у нас казват, че предпочитат да получат еквивалента на една месечна заплата днес, а 30 на сто биха предпочели двойно възнаграждение, но след една година. Останалите не могат да преценят.