Какво да направя, ако шефът ми забави заплатата?

Сппоред правилата дори един ден закъснение има значение

Забавяне на трудовото възнаграждение може да създаде сериозни затруднения за работниците. В случай на бавене на заплатата, е важно да знаем какви са нашите права и как можем да действаме в съответствие с тях.

• Колко време се води закъснение по закон
• Мога ли да си прекратя договора, ако ми забавят заплатата един месец?
• Дължи ли ми работодателят обезщетение, ако ми забави заплатата? 

Ще ни платят ли, ако не работим през целия ден?

Какво казва законът в този случай

Според Кодекса на труда, работниците имат определени права в случай на бавене на заплатата. Какви са правата ни в подобни ситуации и как може да ги упражним, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право и основател на платформата MyWork.bg.

Съгласно Кодекса на труда, работодателят е задължен да изплаща поне 60% от трудовото възнаграждение, като тази сума не може да бъде по-малка от минималната работна заплата за страната. Разликата между този минимум и пълния размер на трудовото възнаграждение трябва да бъде изплатена допълнително от работодателя и обикновено се отчита като дължима с лихва.

Ще ни платят ли, ако не работим през целия ден?

Какво казва законът в този случай

Важно е да се подчертае, че дори еднодневно забавяне на трудовото възнаграждение, включително заплатата, премии, бонуси и командировъчни, се счита за бавене и попада под изискване. Ако забавената сума не бъде изплатена доброволно, и ако работодателят забави поне една месечна заплата, служителят има право да прекрати трудовото си правоотношение без предизвестие.

Например, ако работещ е очаквал заплатата си до края на месеца, а тя е забавена без основание, той има право да изпрати заявление до работодателя си, уведомявайки го за решението му да прекрати трудовото правоотношение поради забавяне на заплатата. Според закона, трудовото правоотношение се счита за прекратено от момента, в който работодателят получи заявлението, без да е необходимо неговото съгласие. Тези законови разпоредби осигуряват на работниците средство за защита на техните права в случай на бавене на заплатата и подчертават важността на своевременните и правни изисквания за изплащане на трудовите възнаграждения.

https://businessnovinite.bg/svjat/mazh-kojto-e-bil-bolnichen-15-godini-sadi-ibm-za-tova-che-ne-mu-e-uvelichili-zaplatata.html

В случай на прекратяване на трудовите правоотношения, законът предвижда редица обезщетения и права, които служителят има право да получи, освен задължената заплата и лихвата към нея.

При прекратяване на трудовия договор с предизвестие, работодателят е задължен да плати обезщетение в размер на възнаграждението за периода на предизвестие, определен в трудовия договор.

При прекратяване на срочен трудов договор, ако служителят претърпи вреди, следствие от това прекратяване, работодателят е длъжен да заплати размера на реално претърпените вреди.

Имате право и на обезщетение за неизползван годишен отпуск за текущата календарна година.

А в случай, че работодателят не изплаща дължимите суми след прекратяване на трудовото правоотношение, работещият запазва правото си да търси защита чрез съдебен ред, като може да подаде искова молба срещу работодателя в срок до 3 години от датата, на която е трябвало да бъде изплатено съответното трудово възнаграждение. След изтичането на този срок, това право се губи.