Кино за 44 евро: Колко плащаме в България спрямо най-скъпите градове?
Вижте кои са ТОП 10 на най-скъпите градове
Финанси
Колко е добре да имаме за „черни дни“?
Във времена на висока инфлация и икономическа несигурност спестяванията се превръщат във важна финансова защита. Експертите обаче предупреждават, че не е важно само колко пари имаме, а и къде ги държим.
При инфлация, икономически сътресения и геополитически кризи много хора се опитват да заделят повече средства. Така те могат да си осигурят резерв при непредвидени разходи или евентуална загуба на доходи, пише N1. Самото трупане на пари в банкова сметка обаче не е достатъчно. Важно е да знаем колко голям трябва да бъде финансовият ни резерв и как да съхраняваме по-големите суми.
Едно от най-разпространените правила в личните финанси е свързано със създаването на фонд за спешни случаи. Едно от разпространените правила в личните финанси е човек да разполага с авариен фонд, равен на около две до три месечни нетни заплати. Ако месечният доход е 3000 евро, това означава спестявания между 6000 и 9000 евро.
Тези пари не са предназначени за ежедневни разходи. Те могат да бъдат използвани при неочаквана повреда на автомобила, спешен ремонт на жилището, медицински разходи или временна загуба на доходи. Когато спестяванията надхвърлят значително тази сума, възниква друг важен въпрос, а именно къде да държим парите си.
В Германия банковите депозити са защитени до 100 000 евро на човек в една банка. Това означава, че при фалит на банка сумата до този лимит е покрита от системата за гарантиране на депозитите. Важно е да се знае, че лимитът не важи за всяка сметка поотделно.
Ако човек има разплащателна сметка, спестовна сметка и срочен депозит в една и съща банка, средствата по тях се събират. Защитата е общо до 100 000 евро. При съвместна сметка на двама души защитата може да достигне до 200 000 евро, тъй като лимитът се прилага за всеки от титулярите.
Тук идва основният риск за хората с по-големи спестявания. Ако един човек държи например 200 000 евро в една банка, само до 100 000 евро са в рамките на гарантирания лимит. Сумата над него може да не бъде възстановена изцяло при фалит на банката.
Затова хората с по-големи спестявания могат да разпределят средствата си между няколко банки. Например при 200 000 евро един вариант е 100 000 евро да бъдат държани в една банка, а останалите 100 000 евро – в друга. Така и двете суми попадат в рамките на гарантирания лимит.
Сигурността на парите обаче не е единственият фактор. Ако банковата лихва е по-ниска от инфлацията, реалната стойност на спестяванията намалява. Това означава, че сумата в сметката може да остане същата, но с нея да можем да купим по-малко стоки и услуги след няколко години.
Например, ако цените растат по-бързо от доходността по спестяванията, покупателната способност на парите постепенно намалява. Затова финансовите експерти правят разлика между парите за спешни случаи и средствата, които няма да са ни необходими в близко бъдеще.
Финансовият резерв трябва да е достатъчно голям, за да ни осигури спокойствие при непредвидени разходи. По-големите спестявания обаче не е разумно автоматично да се държат на едно място. При тях трябва да се вземат предвид както лимитите за гарантиране на депозитите, така и влиянието на инфлацията върху стойността на парите.
Вижте кои са ТОП 10 на най-скъпите градове
Какво представлява цветът Grounded, който бе отличен от голям производител на бои
Доналд Тръмп неведнъж е обвинявал Тайван, че „присвоява“ американския бизнес с полупроводници