За последното десетилетие: Екстремните климатични явления са стрували 2 млрд. долара

ESG

Най-големите икономически загуби за 10-годишния период са претърпени от САЩ - 935 млрд. долара

 

Доклад установи, че през последното десетилетие бурните климатични условия са стрували на света 2 трлн. долара, докато дипломатите се събират на срещата на върха за климата в Cop29, за да водят напрегната борба за финансиране, съобщава The Guadian. 

Анализът на 4000 екстремни метеорологични явления, свързани с климата - от внезапни наводнения, които отмиват домовете за миг, до бавни суши, които разрушават стопанствата в продължение на години - установи, че само през последните две години икономическите щети са достигнали 451 млрд. долара.

Цифрите отразяват пълната стойност на екстремните метеорологични условия, а не частта, която учените могат да припишат на климатичните промени. Те се появяват в момент, когато световните лидери спорят колко трябва да платят богатите страни, за да помогнат на бедните страни да изчистят икономиките си, да се адаптират към по-топлия свят и да се справят с щетите, причинени от все по-силното време. 

„Данните от последното десетилетие показват категорично, че изменението на климата не е проблем на бъдещето“, заяви Джон Дентън, генерален секретар на Международната търговска камара (МТК), която поръча доклада. „Големите загуби на производителност от екстремни метеорологични явления се усещат тук и сега от реалната икономика.“

Снимка: Reuters

Докладът установява постепенна тенденция на нарастване на разходите за екстремни метеорологични събития между 2014 и 2023 г., с рязък скок през 2017 г., когато активният сезон на ураганите връхлетя Северна Америка. Най-големите икономически загуби за 10-годишния период са претърпени от САЩ - 935 млрд. долара, следвани от Китай - 268 млрд. долара и Индия - 112 млрд. долара. Германия, Австралия, Франция и Бразилия попадат в топ 10

Измерени на човек, най-големи загуби са претърпели малките острови като Сен Мартен и Бахамите.

Огънят, водата, вятърът и горещината изтриват все повече и повече долари от държавните баланси, тъй като светът забогатява, хората се заселват в податливи на бедствия региони, а замърсяването с изкопаеми горива изпепелява планетата.

 

Но до последните години учените се затрудняваха да оценят степента на ролята, която хората играят, изкривявайки екстремните метеорологични явления с нагряващия планетата газ.

Снимка: Ройтерс

Промяна в климата е причина за повече от половината от 68 000 смъртни случая от горещини по време на горещото европейско лято на 2022 г., установи проучване миналия месец, и удвои вероятността за екстремни нива на валежи, които заляха Централна Европа през септември тази година, установи ранно проучване на причините. В някои други случаи изследователите са установили само леки ефекти или изобщо не са наблюдавали връзка с климата.

Илан Ной, икономист по бедствията в университета „Виктория“ в Уелингтън, който не е участвал в проучването на ICC, заяви, че цифрите в него съвпадат с предишни изследвания, които е правил, но предупреди, че основните данни не отразяват цялата картина. „Основната забележка е, че тези цифри всъщност пропускат въздействието там, където то е наистина важно - в бедните общности и в уязвимите държави.“

В проучване, на което Ной е съавтор, миналата година разходите за екстремни метеорологични условия, дължащи се на климатични промени, се оценяват на 143 млрд. долара годишно, главно поради загубата на човешки живот, но са ограничени от пропуски в данните, особено в Африка.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст