Българите ядат вносни плодове и зеленчуци заради разпокъсано производство

Решение са големите сдружения на производители с цел ниска себестойност на продукцията

Липсата на инвестиции и разпокъсаното производство са основна причина българинът да яде гръцки и турски плодове и зеленчуци, смята експерт. Според Георги Ралчев, началник в Дирекция "Растениевъдство" на земеделското министерство, няма как с еднолични стопанства България да очаква, че може да влияе на пазара и да отговори на механизмите, които Гърция и Турция прилагат, за да търгуват продукцията си от плодове и зеленчуци.

„България е член на ЕС и границите са отворени към едни от най-големите производители на плодове и зеленчуци. На юг - това е Гърция, от другата страна - Турция, на която над 80 на сто от продукцията е предназначена за европейския пазар. Едностранно като държава-членка ние не можем да предприемем никакви действия по ограничаване на вноса”, казва за БТА експертът.

Друга част от проблема е липсата на инвестиции в сектора, превърнало се в традиция у нас. „Дълги години в бранша на производството на плодове и зеленчуци в България не са извършвани никакви инвестиции. Така няма начин да отговорим на пазарни изисквания и да постигнем ниска себестойност на продукцията”, добавя Ралчев.

Според него изход от ситуацията са големите сдружения на производители.

Тази година за първи път зеленчукопроизводители и овощари ще получат 28 млн. лева субсидия. Финансовият пакет е за подобряване качеството на пресните плодове и зеленчуци в страната, съобщи още Георги Ралчев. Схемата е обвързана с производството и тези пари ще се плащат на килограм продукция.

Тази схема е различна от схемата за плащане на единица площ. При нея субсидията е същата като за зърното - около 25 лв. за декар. Отделно от нея е другата схема - стандарт. Аз обаче умишлено не използвам тази дума, защото тя подвежда, че е задължително схемата да се прилага, което не е така. Субсидия за качество ще получат само хората, които искат да кандидатстват и те трябва да изпълняват продуктови спецификации - за форма, големина, цвят и т. н.

По темата за жътвена кампания и цената на пшеницата експертът от земеделското ведомство коментира, че по последни данни ожънатите площи с пшеница в страната са 80 на сто. Общият добив е 3,5 млн. тона, при среден добив от около 405 кг за декар. „Прогнозата ни е за 4 - 4,1 млн. тона общо производство, което е по-добро и като количество и особено като качество, в сравнение с миналата година”, заключи Ралчев.