КНСБ предлага на служебния кабинет социална политика вместо инфраструктура

Пламен Димитров с мерки за преразпределение на около 350 млн. лв.

Част от предвидените капиталови разходи да бъдат пренасочени в социалната сфера по време на мандата на служебното правителство, настояват от КНСБ. В предаването „Тази сутрин” по bTV синдикалният лидер Пламен Димитров предложи средства да бъдат преразпределени от второстепенни инфраструктурни проекти или например от вноската за ЕС.

По думите му, в бюджета за 2013 г. за капиталови разходи са предвидени 5,4 млрд. лв., а от синдиката предлагат специално за социална политика да се ползват между 5% и 7%, които се равняват на 350 млн. лв.

„Трябва да бъде адресирана заетостта. Въпреки краткотрайния си ефект, програмите за временна заетост са един от вариантите. Бизнесът и местните администрации могат да наемат 25 000 души на минимална работна заплата, която трябва да се увеличи на 340 лв.,” поясни Пламен Димитров.

Сред предложенията на КНСБ са и повече енергийни помощи за социално слабите и за пенсионерите с ниски пенсии до 200 лв. За последните синдикатът иска ежемесечна добавка от 20 лв. до края на годината. За социално осигурените майки пък по 50 лв. месечно до края на годината, искат от КНСБ.

Инструмент за подпомагане на работещите бедни, по думите на Пламен Димитров, са ваучерите за храна. Според него до края на 2013 г. трябва да се осигурят допълнителни ваучери на стойност 40 лв. за тези хора, а за целта трябва да се увеличи квотата от Министерството на финансите.

Красен Станчев от Института за пазарна икономика беше скептичен към предложенията на КНСБ, като отбеляза, че макар и предвидени в бюджета, тези близо 400 млн. лв., необходими за исканите от синдиката мерки, все още не са събрани.

„Част от капиталовите разходи вероятно ще бъдат покрити с външно финансиране, което предстои да бъде получено,” допълни икономистът.

Той определи мерките на КНСБ като „да се вземе на един, за да се даде на друг” и изтъкна, че за да се даде на майките, ще се вземе „от бащите и дядовците”. Красен Станчев определи идеята за повишаване на минималната работна заплата като „красив жест”.