Ако живеете в беден град, взимате по-малка минимална заплата

Синдикатите се обявиха "против", бизнесът - "за"

Различна минимална работна заплата в различните региони, предлага финансовият министър Симеон Дянков. Ако живеете в малък и беден град с много висока безработица, минималната работна заплата да е по-ниска от тази в големия град със силна икономика и високи доходи.

Според Дянков, минималната по закон заплата трябва да бъде определяна на този принцип. Идеята все още не е обсъдена с работодателите и с бизнеса. Според финансовия министър обаче тя е разумна.

Вицепремиерът подчерта, че тя не е негова, а е заимствана от сметки на работодателите и на синдикатите.

„Смятам, че е разумна идея, защото дава гъвкавост от гледна точка на това каква е икономическата ситуация в региона, но дали юридически е възможно да стане това ще се каже в тристранния съвет. Има доста европейски държави. Част от тях са федерален тип Германия, примерно”, каза Дянков.

Дебатът в тристранния съвет предстои. Логиката е, че в малки градове бизнесът изнемогва да плаща дори минималната заплата, която от догодина става 310 лева и че това може да предизвика още по-голяма безработица в тези региони. Идеята все още не е обсъдена с работодателите и с бизнеса.

Синдикатите имали друга идея

Те се обявиха категорично против. КНСБ  не приема въвеждането на различни минимални заплати. В позиция до медиите, от синдиката посочват, че трябва да има единна минимална заплата, като се предоставя възможност тя да се определяв процеса на колективно трудово договаряне на равнище бранш или предприятие.

Това равнище не бива да е по-ниско от минималната заплата за страната, тъй тя има защитна функция за всички и размерът й не бива да е под официалната линия на бедност, посочват от КНСБ.

Синдикатите твърдят, че са имали съвсем друга идея - минималната надница да е по браншове, а не по градове.

„Разслоението в заплащането не е географско, а професионално. На база икономически дейности. Или не е разбрал какво му предлагаме или ни слага в устата думи, които не сме казали”, коментира вицепрезидентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов.

Бизнесът съгласен

Българската стопанска камара приветства намерението на финансовия министър за диференцирана минимална заплата.

Въвеждането й е стъпка за предпазване на бизнеса от закриване на работни места и самоликвидиране. За никого не е тайна, че регионалните различия водят до сериозното преливане на кадрови ресурс към големите центрове, отбелязва председателят на БСК Божидар Данев.

Нещо повече – от камарата предлагат минимална работна заплата да съществува там, където държавата е работодател.

Според Данев, в резултат на прилагането на антикризисните мерки, обезщетението за безработица е нараснало до 60% от средната работна заплата, което се отнася за цялата страна и не отразява регионалните икономически аспекти.

По тази причина в много региони хората предпочитали да получават обезщетения за безработица и да се развиват в сивия сектор на икономиката.

Бизнесът отбеляза, че чрез повсеместното увеличение на минималната работна заплата и вдигането на обезщетението за безработица държавата създава силово безработица с финансови механизми, с което утежнява финансовите баланси.

А увеличаването на минималната заплата създавало и проблеми на общините, които трябва да търсят допълнителни средства, за да запазват работни места, в това число за нискоквалифицирани и временно заети работници.

По данни на камарата от 2009 г. насам България е загубила 400 000 работни места, а в последната година - 93 000.

Логиката на хората в малките градове - съвсем друга

В Търговище например безработицата е почти 20 процента,. За хората там минималната работна заплата трябва да има единствено защитна функция да не живеят още по-бедно, независимо от кризата в техния град. А с новия модел, смятат, че ще стане обратното.

Според противниците на новия модел той ще задълбочи още повече пропастта между големите и малките населени места в България и ще увеличи наплива към мегаполисите, по икономически причини.