Чужденец купува земя у нас, ако е живял в страната поне 3 г.

Подготвят се спешни законодателни промени, които се очаква да бъдат гласувани до месец

Властта ограничава купуването на българска земеделска земя от чужденци. Пазарът ще бъде напълно свободен само за тези, които са пребивавали в страната ни поне 3 години. Подготвят се спешни законодателни промени, които се очаква да бъдат гласувани до месец.

От 1 януари пазарът ни е отворен и достъпен за европейските граждани, но интерес към сключването на сделки няма - твърдят собствениците на земи.

„Това не оказа никакво съществено влияние на пазара към момента. Напълно без основания бяха притесненията, че едва ли не ще има опашка от чужденци, наредени на границата на България, които да чакат на 1 януари и да купят земеделска земя. Не, не е така”, казва Борислав Петков, председател на Българска асоциация на собствениците на земеделски земи.

Много англичани имат къщи във великотърновското село Хотница. Силви и Уорън се установяват у нас през миналата година с идеята да развиват селски туризъм. Не смятат да купуват земеделска земя.

„Мисля, че това е правилно, защото ако България иска да бъде в Европейския съюз, законите й трябва да са европейски. Така, че всеки да може да си купува къщи и земя в цяла Европа без ограничения”, смята Уорън Шарп.

Червените депутати са убедени, че ограничителни мерки трябва да има и вече се подготвят спешни законодателни промени. Въвежда се така нареченият принцип на уседналост.

„Гражданин на ЕС, който иска да купи земя, трябва поне 3 години да е пребивавал в България. Причината да се прави тази стъпка е, че ние искаме да сме сигурни, че тези, които купуват земя, ще се заемат с нейната обработка”, обяснява Светла Бъчварова - председател на парламентарната комисия по земеделие.

„Аз нямам интерес, защото на практика не ми трябва. Нямам намерение да се занимавам нито със земеделска, нито с друга земя”, допълва Шарп.

Предвидените ограничения лесно могат да бъдат преодолени с регистрирането на българска фирма. Това е вратичка в закона, която чужденците използваха още, когато мораториумът беше в сила.