България настроена хладно към еврото

Членството в еврозоната остава цел за София, но в дългосрочен план

Решението на България да замрази кандидатурата си за еврозоната не е изненадващо и вероятно непосредственият ефект от него ще е малък, коментира в свой материал „Файненшъл таймс”. То обаче отразява отслабващата привлекателност на еврозоната, относителната фискална стабилност на България и ползите от съществуващия в страната валутен борд.

В интервю за „Уолстрийт Джърнъл” по-рано този месец премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Симеон Дянков заявиха, че плановете на България за приемане на еврото ще бъдат замразени за неопределено време заради съществуващите рискове. „Точно в този момент не виждам ползи от влизането в еврозоната, само разходи,” заяви Дянков пред изданието.

Дълго време членството в еврозоната беше една от целите на балканската страна и Борисов потвърди амбицията през 2010 година, като определи 2013-а като срок за постигането й. По онова време тази дата беше възприета като оптимистична. България дори не е част от „чакалнята” за еврозоната, валутно-обменният механизъм ERM II, въпреки че ползва фиксиран курс с еврото още от създаването му.

Сега страната се разграничи от еврото. За разлика от много нейни съседи, като Гърция, България запази до голяма степен строгата фискална политика в последните години. Между другото, София отговаря на всички критерии за членство в еврозоната.

Програмата на правителството за строго ограничаване на разходите намали дефицита до 2,1% от Брутния вътрешен продукт миналата година, дългът се равнява на 17,5% от БВП, едно от най-ниските равнища в Европа. Икономическите трудности от последните години намалиха инфлацията (преди това беше единствената област, в която страната не изпълняваше изискванията на еврозоната), която ЕС очаква да се установи на средно 2,6% тази година.

Според Дянков правителството не иска да застраши това с приемането на еврото в момент на несигурност, тъй като лишената от пари, но внимателна във фискално отношение страна не иска в крайна сметка да субсидира непредпазливите дългогодишни държави-членки на еврозоната. Макар за момента да загърбва присъединяването към еврозоната, то остава цел в дългосрочен план, въпреки че не е ясно точно колко дълго ще е отлагането.