Бизнесът търсел разчупване на трудовите закони от "времето на Сталин"

Синдикатите виждат промените като отнемане на правила от работника

Радикалните промени в Кодекса на труда, които бяха предложени от бизнеса на правителството в четвъртък, породиха спор без изслушване в студиото на „Тази сутрин”. Докато изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев твърдеше, че българското законодателство в сектора е от „времето на Сталин”, през него президентът на КНСБ Пламен Димитров изтъкваше неговата гъвкавост.

Според него предлаганите промени, сред които са отпадане на клас прослужено време и уволнение без съгласие, извън дисциплинарното, са скандални и отнемат права на работника: „Под маската административна тежест в един момент се оказва, че бизнесът има административен проблем с работниците си”.

„Превеждайки няколко числа”, Данев показа огромна разлика между българския трудов сектор и този в Европа. По думите му това се дължи на „архаичното” законодателство от 1 април 1986 година: „В Европа се плаща за умения, компетентност и производителност, а не за стаж и трудово време. Това е от времето на Сталин”. Той даде пример с ИТ бранша, където има производителност и затова минималната заплата е 1500 лева. „Не може сектор без продуктивност да плаща високи заплати”, обясни Данев.

Димитров обаче не се съгласи с твърденията за изостаналост на Кодекса на труда и припомни, че в последните 24 години е променян многократно. „Кодексът на труда има над 52 основания за прекратяване на трудов договор. Ако това е малка гъвкавост, не знам какво искаме”, каза той и допълни, че класът прослужено време отчита верността на служителите , мотивира ги и не препятства навлизането на младите работници.

По предложението един служител да бъде уволнен без неговото съгласие Данев попита: „Защо трябва да има съгласие, когато не съм доволен от него? Работодателят може да бъде недоволен, да има замисъл да преструктурира, да има лоши химия”.

„Лоша химия... Това са живи хора, не са животни. Хората ги уволнявате постоянно”, опонира Димитров.

На финала двамата се скараха кой внася предложения зад гърба на другите социални партньори в очакване на заседание на Тристранка следващата седмица.