Животът поскъпна рекордно през 2022г. (ОБЗОР)

Войната в Украйна донесе безпрецедентна енергийна криза и рекордна инфлация в Европа.

Войната в Украйна донесе безпрецедентна енергийна криза и рекордна инфлация в Европа. България. У нас ударът се усети най-силно през цените на горивата, които поскъпнаха драстично.

През скока на инфлацията, невиждана от десетилетие и поскъпването в пъти на основните храни и услуги -  в разгара на лятото цените по бензиностанциите далеч прехвърлиха психологическата граница от 3 лв. за литър гориво. Най-масовият бензин струваше средно 3, 4 лева за литър, а цената на дизела достигна близо 3,6 лв./л.

Скъпите горива и енергията като цяло изстреляха инфлацията нагоре и животът у нас поскъпна с близо 19% за година.
Пикът беше през септември след шоково увеличение на цената на природния газ.

Хората с най-ниски доходи най-силно усетиха икономическия удар - хранителните стоки и услуги в потребителската кошница поскъпнаха с над 20% от началото на годината.

Как скокът в цените се отрази на джоба ни и какво може да се купи с една минимална заплата днес и преди година - сравняваме сега.

Тръгваме на пазар с Жана Георгиева - живее в столицата и получава средни за страната доходи.

Казва, че по разходите си усеща инфлацията и личната й статистика сочи над 20 % поскъпване при храните.

"Купих 1 килограм мандарини, грозде, както и е една краставичка и един лук, сирене
и изхарчих около 30 лева, за продуктите, които купих", казва Жана и изчислява, че всичко е поскъпнало малко по малко, но може би най-голям скок е видяла в млечните продукти, като някои продукти са почти двойни.

За да си позволи стоките и храните, които е купувала до преди година, Жана признава, че сега все по-често търси къде е по-изгодно.

"Като ида в супермаркета си купувам по-малко неща, отколкото преди си купувах и гледам да излизам на заведения малко по-рядко, за да мога да се вместя в бюджета си", казва още Жана. 

Как поскъпването на живота е ударило джоба ни - сравняваме цените в месеца с най-голяма инфлация и същият период миналата година. Залагаме едни и същи основни продукти и ползваме данните на КНСБ за цените в големите вериги. 

През септември 2021-а минималната заплата е 650 лева. Разделяме я условно на пет основни продукта плюс гориво. Така става ясно, че без никакви други разходи с най-ниското възнаграждение миналата година е можело да се купят: 10 килограма сирене, 68 хляба, 24 килограма пилешко месо, 32 литра олио, 95 килограма захар и 48 литра гориво. 

Тази година, при по-висока минимална работна заплата - 710 лева на месец количеството от всеки един от продуктите е по-малко. Като най-значителна, почти двойна, е разликата при сиренето, пилешкото месо и захарта.

 

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов казва, че ако видим какво консумира един човек с относително нисък доход, на минималната  или средна заплата, каквато са голяма част от българите – те консумират в голямата си част стоки от първа необходимост, това се наричат малоценни блага. "Характерното при тях в че, колкото и да намалява вашата покупателна способност търсенето продължава да расте.  И това е парадоксалното точно тези стоки, които гарантират месечната издръжка се увеличават повече от месечната инфлация. И се получава един порочен кръг на бедност", допълва икономистът. 

Според данните на Националната статистика доходите на българина изостават спрямо разходите със средно 3%. 

А  това означва, че хората с ниски доходи искат заеми от роднини и приятели, че тегли бързи кредити, за да посрещне краткосрочни нужди, при това от битов характер, допълва главният икономист на КНСБ.

 

Според Стоян Панчев, който също е икономист българските домакинства обедняват и то не само по линия на инфлацията. "Тя е 19%, но и с другите разходи, които правят – данъци, осигуровки и кредити, тоест не само скокът на потребителските услуги настиска домакинствата, но и другите разходи в техния дом", казва той и допълва, че когато погледнем ръста на доходите на домакинствата от заплати, това което получаваме всички които работим, през последната година като пари допълнително към своите заплати, то расте само с 10%, тоест двойно по-ниско от ръста на доходите на домакинствата по принцип.

 

Поскъпването се отразява и на бизнеса. Проучване на Българската стопанска камара показва, че състоянието на фирмите не се е подобрило за последната година.

 "Бизнесът е един буфер. Една производствена инфлация близо 50% я редуцира в потребителска от около 15% годишно. т.е.  статистиката отчита, че фирмите нямат пари и не инвестират", заключва Щерьо Ножаров от БСК. 

Инфлацията забавя темпа си, но няма да си отиде така бързо, казват експертите и съветват: да се харчи рационално, тъй като януари и февруари ще са едни от най-тежките месеци.