В Полша завод за метан от оборски тор се включи в газопреносната мрежа
Съоръжението е с капацитет да произвежда около 20 GWh възобновяем газ годишно
Защо еврото поевтинява и докъде може да стигне спадът?
Еврото четири поредни седмични загуби и спадна до 1,116 долара
Еврото достигна 17-месечно дъно, притиснато от фискалната криза във Франция и енергийния шок в Европа. След като в началото на годината беше сред предпочитаните валути от инвеститорите и надхвърли 1,20 долара, девет месеца по-късно то отчете четири поредни седмични загуби и спадна до 1,116 долара - най-ниското му ниво от май 2025 г. Основните причини са проблемите с енергоснабдяването и несигурността около френския бюджет, предава Еuronews.
Енергийният натиск започва от ограниченията върху доставките на втечнен природен газ през Ормузкия проток след началото на войната с Иран. Цената на газа TTF достигна около 73 евро за мегаватчас - с близо 120% повече спрямо година по-рано. Европейските газови резерви са запълнени на 71,5% срещу 82,6% година по-рано, а петролът Brent се търгува близо до 100 долара за барел. Това се отразява и на инфлацията, която в еврозоната достигна 3,8% през септември спрямо 3,2% през август, като енергийните цени са нараснали с 18,8% на годишна база.
Снимка:
istockphoto
По-високата инфлация обикновено подкрепя валутата, защото може да доведе до по-високи лихви. Този път обаче пазарите намалиха очакванията си за повишения от ЕЦБ - от около три и половина на две и половина. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди, че високите разходи по заемите вече забавят икономиката и призова за по-премерен подход. Така еврото остава под натиска на високата инфлация, без да получава подкрепа от по-високи лихви.
Вторият основен проблем е Франция. Разликата между разходите по 10-годишните заеми на Франция и Германия надхвърли 1,4 процентни пункта - най-високото ниво от дълговата криза през 2011-2012 г. Бюджетът на премиера Себастиан Льокорню за 2027 г., предвиждащ икономии от 43 млрд. евро, все още няма подкрепа от мнозинството. Според анализатори по-голямата фискална несигурност кара инвеститорите да изискват по-висока доходност и увеличава натиска върху еврото. Допълнителен политически риск създаде и Испания с насрочените за 29 ноември предсрочни избори.
Размерът на залозите срещу еврото също показва промяната в настроенията. Според CFTC през седмицата до 29 септември спекулантите са държали рекордните 301 439 къси договора, всеки на стойност 125 000 евро, или общо около 38 млрд. евро. Нетната къса позиция е била 63 256 договора - най-слабото позициониране спрямо еврото от април 2025 г.
Прогнозите за бъдещето са разделени. ING допуска спад на EUR/USD до 1,110 или дори 1,100 при ново влошаване на френския пазар на облигации, а Danske Bank очаква низходящата тенденция да продължи и през 2027 г. BBVA е по-умерена и смята, че еврото вече е прекомерно наказано. Силното късо позициониране може да доведе и до рязко възстановяване при добри новини. Спад на енергийните цени, стабилизиране на облигационните пазари или надеждно френско бюджетно споразумение биха могли да прекъснат спада, но трайното възстановяване ще изисква подобрение във фискалните и икономическите перспективи на Европа.
