БНБ пуска възпоменателна монета, посветена на българската гайда
На гърба на монетата е изобразено стилизирано изображение на двама гайдари
Годината започна с бюрократичен кошмар за бизнеса с храни
Нововъведеният режим на задължително предварително регистриране в НАП на почти всеки превоз на хранителни стоки в страната създаде огромни проблеми на търговците.
Завишеният контрол върху т. нар. стоки с висок фискален риск влезе в сила от 3 януари 2024 г. - въпреки критиките на бизнеса срещу тежките формалности. При това системата на НАП за електронно подаване на данните за товарите се оказа неподготвена - постоянно блокира или изхвърля потребителите.
"Около 20-25 минути отнема описването на ръка всички данни за товара на един камион, защото НАП не направи ново приложение, с което да подаваме информацията в готов файл. И когато приключиш с въвеждането на данните и започнеш да чакаш генерирането на специалния код за този товар, след около 40 минути циклене системата те изхвърля и започваш отначало", така описаха премеждията си производители на храни.
В резултат на тези проблеми почти нито един камион не е потеглил на път на 3 януари, тъй като превоз без въпросния код води до огромни санкции, стигащи до 40% от стойността на товара. За 4 януари фирмите също алармираха, че системата за деклариране пред НАП ту работи, ту не работи, пише "Сега".
"Предупреждаваме за тези проблеми още от юли, когато с промени в ДОПК бе въведено задължителното предварително регистриране в НАП на превоза на стоките от списъка с висок фискален риск, но никой не ни чу", коментира Яна Иванова, изп. директор на Сдружение "Храни и напитки".
В списъка със стоките с висок фискален риск фигурират предимно бързооборотни хранителни стоки, както и горива, тъй като НАП и финансовото министерство смятат, че при тях има най-често укриване на обороти. Завишеният контрол върху търговията с тези стоки бе въведен преди няколко години, но досега предварителното деклариране беше само доброволна опция с цел да се намалят проверките от страна на НАП за коректните фирми.
Търговските вериги, които първи започнаха да прилагат режима, също алармираха за огромната административна тежест, която им се стоварва с декларирането на всяка партида с хранителни стоки, която влиза в страната. И поискаха облекчаване на изискванията за обявяване на данни.
В последния работен ден на 2023 г. финансовият министър Асен Василев е издал заповед, с която е извадил някои хранителни стоки от списъка с висок фискален риск - като например брашна, риби и ракообразни, сирена и кашкавали, кисели млека, колбаси и други преработени месни продукти. Така поне за тези продукти отпада новият режим на деклариране. Веднага се появиха намеци, че Василев е толерирал семейния бизнес на земеделския министър Кирил Вътев, който преди да заеме поста, бе собственик на едно от най-големите месопреработвателни предприятия.
На задължително докладване пред НАП остава превозът на всички видове плодове и зеленчуци, меса, пресни млека, захар, кафе, олио, яйца, ядки. В списъка са включени и нови "рискови" стоки, които се влагат в производството на множество хранителни продукти - като суроватки и различни мазнини, добавени са и видове меса и разфасовки от тях, които се употребяват както за пряка консумация, така и за суровина за производството на хранителни продукти.
Производители на плодове и зеленчуци вече гневно реагираха на затегнатия фискален контрол и обявиха, че са изпратили писмо до премиера Николай Денков с искане да бъдат изключени.
"Има изключително много документи за проследимост на движението на стоката. Трябва да се издава уникален номер на превоза, да имаме точна информация кой е шофьорът, точния час на пристигане, къде ще разтовари. За да спазим изискванията на наредбата, трябва да назначим още административен персонал, който в реално време да подава декларации в НАП, което ще оскъпи продукцията ни, а тя бездруго е спаднала изключително много. Тази наредба е писана от хора, които нямат понятие от работа с плодове и зеленчуци", коментира пред БНР Мариана Милтенова, председател на Съюза на градинарите.
Милтенова посочва, че проблемът със сивия сектор при плодовете и зеленчуците и присвояването или неотчитането на ДДС е при вноса. Затова затегнатият фискален контрол трябва да се фокусира там, а не върху местните производители. Според нея изискванията на наредбата може да се заобиколят и с товарене на стоката в камиони под 3.5 тона, които не подлежат на задължително предварително деклариране в НАП. Това обаче също ще оскъпи продукцията и най-важното - ще остане вратичка за некоректните търговци, които са в сивия сектор.
На гърба на монетата е изобразено стилизирано изображение на двама гайдари
Колко харчат пушачите на година за цигари
За китайските бизнесмени е много необичайно да отправят публични нападки към правителството