Близо 190 000 предприятия са прекратили дейността си в Германия през 2025 г.
Особено силно увеличение на закриванията е отчетено в хотелиерството и ресторантьорството
Сбогом, шефе! Все повече българи зарязват сигурната работа заради собствен бизнес
Какви са мотивите на „соло-предприемачите“?
През последните години все повече професионалисти избират да напуснат сигурността на корпоративния свят и да започнат собствен независим бизнес. От IT специалисти на свободна практика и маркетинг консултанти до занаятчии и създатели на ръчно изработени продукти - „соло-предприемачеството“ вече не изглежда просто като временно увлечение, а като устойчива професия, предава БГНЕС.
Снимка:
Getty Images / iStock
Зад решението за преквалификация и стартиране на микробизнес обаче рядко стои само финансов мотив. За много българи водещи са стремежът към автономия, възможността сами да разполагат с времето си и желанието да не бъдат подчинени на шеф-деспот. Свободата сами да определят кога и откъде да работят е сред основните двигатели за този тип фрийленсъри, а корпоративният бърнаут често ги насочва към дейности, при които виждат пряк и материален резултат от труда си. Не на последно място е и удовлетворението от създаването на продукт или услуга - от идеята до крайния потребител човек получава усещане за реализация, което често липсва в големите корпоративни структури.
Рязкото напускане на постоянната работа обаче крие сериозни финансови рискове, поради което все по-често се наблюдава явлението на хибридната заетост. Макар динамиката на пазара да затруднява извеждането на една конкретна и статична цифра само за тази група, данните и практиката на НАП и НСИ показват ясна тенденция. Десетки хиляди българи са регистрирани като самоосигуряващи се лица (СОЛ) - упражняват свободни професии, занимават се със занаяти или са собственици на търговски дружества, като в същото време запазват и основните си трудови договори.
Законодателството ясно регламентира този модел. В тези случаи лицата дължат осигуровки върху сбора от доходите по трудовия договор и осигурителния доход, който са избрали като самоосигуряващи се. Основното правило е, че общата сума, върху която се внасят месечни осигуровки, не може да надхвърля определения максимален осигурителен доход за страната.
Какви са предизвикателствата?
Едно от най-сериозните предизвикателства пред стартиращите микробизнеси е осигурителната тежест, която е фиксирана и се плаща авансово всеки месец, независимо дали предприемачът е реализирал печалба. Финансовата рамка беше допълнително актуализирана с промените от тази година. От 1 август 2026 г. са в сила нови прагове за самоосигуряващите се - минимален осигурителен доход (МОД) от 620,20 евро и максимален осигурителен доход от 2300 евро.
Минималната осигурителна тежест е 27,8% върху избрания доход, като в нея са включени фондовете „Пенсии“, ДЗПО и здравното осигуряване. Това представлява фиксиран месечен разход, който всеки независим творец или консултант трябва да предвиди в плановете си още преди да осъществи първата продажба.
Снимка:
iStock
За разлика от хората, наети по трудов договор, самоосигуряващите се нямат автоматична защита при временна неработоспособност или друга уязвимост. За да получат право на обезщетение при общо заболяване и майчинство, те трябва изрично и доброволно да заявят това, като внесат допълнителни 3,5%. Така общата осигурителна тежест нараства до 31,3%. Изборът се прави чрез декларация до НАП при започване на дейността и важи за цялата календарна година - той не може да бъде променян в движение, дори ако обстоятелствата се изменят.
Освен с данъчната и осигурителната тежест, соло-предприемачите трябва да се справят и с ролята на счетоводители и администратори на собственото си време. Началото на трудовата дейност трябва да бъде регистрирано в компетентната структура на НАП в 7-дневен срок, макар че процедурата може лесно да бъде извършена онлайн с ПИК код на НАП. Всеки месец до 25-о число се подава Декларация образец №1 и се превеждат дължимите авансови суми.
Допълнителен разход за най-малките търговци са и плащанията с карти. Макар че на пазара има множество хардуерни и софтуерни ПОС терминали за приемане на картови плащания, а използването им е задължително изискване на НАП, те са свързани с месечни такси и процент върху всяка транзакция. За независимите артисти и търговци, които искат да представят продукцията си физически, друга трудност е получаването на разрешителни за общински събития, селски събори или поставянето на преместваеми обекти като шатри и маси.
Въпреки сериозните бюрократични пречки, данъчните регулации и липсата на сигурност, все повече българи избират пътя на независимостта. Предизвикателството пред институциите сега е да настигнат този процес и да предложат по-гъвкава и прозрачна среда, съобразена с реалностите на съвременния микробизнес.
