Дума на деня: Инфраструктурен проект
Какво е инфраструктурен проект?
Рисковият капитал в България расте: Какви са следващите възможности пред бизнеса?
Срещаме се Христо Стоянов от Европейския инвестиционен фонд на събитието Crossroads
Какво е необходимо, за да се развие българската стартъп екосистема и частният капитал да се превърне във водещ двигател на инвестициите? Какви са възможностите за финансиране на иновациите, дълбоките технологии и малкия бизнес у нас? По тези въпроси от екипа на bTV "Бизнес новините" разговаряме с Христо Стоянов от Европейския инвестиционен фонд в рамките на събитието Crossroads.
От публично към частно финансиране
Според Христо Стоянов България е извървяла дълъг път през последните 12 години по отношение на развитието на рисковия капитал. Докато първите два фонда са разчитали на 98% публично финансиране и едва 2% частен капитал, днес ситуацията е различна. В страната вече функционират 17 фонда за дялово инвестиране, като шестте най-нови разполагат с общ капитал от близо 500 милиона евро. „От тях нашето участие в капитала е близо една трета, така че основно вече е частен капитал“, посочва Стоянов. Той допълва, че българските фондове все по-често инвестират и в други държави от Югоизточна Европа, включително Румъния, Гърция, Сърбия, Чехия и Словакия.
Недостиг на финансиране за дълбоки технологии
По думите му все още има сериозни възможности за развитие на инвестиционния пазар, особено в две направления. Първото е финансирането на научни разработки и т.нар. дълбоки технологии (deep tech). Става въпрос за фондове за технологичен трансфер, които подкрепят научни екипи и изследователи още преди създаването на компания. „Той инвестира още преди да има компания, инвестира в един изследователски екип или просто в един изследовател, който прави научна разработка“, обяснява Стоянов. Следващите етапи включват създаването на компания около научното откритие, превръщането му в пазарен продукт и осигуряването на капитал за растеж. Според него този тип финансиране все още липсва в България, но има потенциал да бъде развито.
Снимка:
bTV
Другото направление е осигуряването на по-голям капитал за технологичните компании, които вече са доказали потенциала си. Стоянов обръща внимание на проблема, че много успешни европейски стартъпи се продават на глобални компании или преместват дейността си отвъд океана заради по-добрите възможности за финансиране. „Един от проблемите на Европа е, че най-добрите технологични компании, иновационни на ранна фаза, или се продават на глобални лидери, или се прехвърлят от другата страна на океана“, коментира той. Затова целта е създаването на по-големи фондове, които да могат да инвестират по 15-20 милиона евро и повече в една компания. Стоянов посочва, че амбицията е през следващите две години да бъде създаден фонд с капитал над 300 милиона евро.
България има потенциал за развитие
Според Христо Стоянов България и София вече са конкурентна среда за създаване и развитие на стартъпи както в Европа, така и в световен мащаб. „Трябва да имаме самочувствие, защото 12 години инвестиции и възвръщаемост от такъв тип инвестиции са факт в България“, заявява той. Като основни предимства откроява високото качество на инженерните специалисти и добре развитата предприемаческа общност. В страната вече има опитни инвеститори, серийни предприемачи, които създават поредни успешни компании, както и организации, юристи и представители на различни сектори, които подпомагат развитието на екосистемата.
Като важни стъпки Стоянов посочва реформата за мултифондовете в пенсионната система и промените в Търговския закон, свързани с дружествата с променлив капитал. Според него новият модел на пенсионните фондове може да насочи повече средства към иновации и частни инвестиции, като донесе ползи както за предприемачите, така и за осигурените лица. Той отбелязва, че в САЩ и Канада около 30% от средствата на пенсионните фондове се инвестират в частен капитал и иновации, докато в Европа този дял е значително по-нисък. Стоянов смята, че в България има възможност за по-активно участие и на други институционални инвеститори - застрахователни компании и банки.
Снимка:
bTV
Публичният сектор също може да подкрепя иновациите
Стоянов вижда възможности за по-голяма роля на държавата и общините не само като източник на финансиране, но и като клиенти на иновативните компании. Според него част от нарастващите бюджети за отбрана могат да бъдат използвани за тестване на нови технологии, разработени от български предприемачи. Същото важи и за общинските бюджети, които могат да подкрепят решения за по-ефективна градска мобилност и управление на инфраструктурата. „Публичният сектор може да бъде също участник в този процес на създаване на иновации в България като клиент“, подчертава той, като допълва, че страната ни представлява добър тестов пазар за иноватори от целия свят.
Каква е ролята на Европейския инвестиционен фонд?
В края на разговора Стоянов обяснява, че Европейският инвестиционен фонд не финансира директно предприемачите, а изгражда финансовата инфраструктура, която им позволява да получат необходимия капитал. „Ние не финансираме директно предприемачите. Ние създаваме или помагаме на финансовата индустрия да ги финансира по адекватен начин“, казва той. Фондът е основен инвеститор във фондове за рисков капитал, чиито мениджъри впоследствие избират и подкрепят перспективните компании. Освен това институцията подпомага кредитния пазар чрез различни механизми за гарантиране на кредитния риск. Това е особено важно за малките и средните предприятия, които често нямат достатъчно материални активи, за да ги предоставят като обезпечение пред банките. „Ако предприемачите в България и малкият бизнес знаят къде да търсят финансиране и го намират, значи финансовата система работи добре“, обобщава Христо Стоянов.
