От България до глобален бизнес: историята на Тамара Костова

Тамара Костова има над 20 години опит във финансовия и технологичния свят. Кариерата ѝ преминава през някои от най-големите международни компании и банки, сред които Thomson Reuters, UBS, Deutsche Bank и DXC Technology. След корпоративния свят тя избира предприемачеството и създава Velexa – компания, която развива бизнеса си на международни пазари и впоследствие е успешно придобита.

За много хора подобна сделка би била финалът. За Тамара се оказва начало на следващата глава. Днес тя е основател и изпълнителен директор на AllVesta – нова компания, която съчетава поведенческа интелигентност и изкуствен интелект, за да помага на финансовите институции да разбират по-добре какво спира хората да инвестират и как да им помогнат да направят първата крачка с увереност.

Кратък увод за Тамара: български предприемач с над 20 години опит във финансите и технологиите, създала международна компания и преминала през успешен exit, а днес основател на нов технологичен бизнес.

Тази есен тя ще бъде сред участниците в Crossroads 2026.

Как една българка стига до създаването на международна fintech компания и успешен exit?

TK: Аз станах предприемач сравнително късно. Преди това имах дълга корпоративна кариера във финансите и технологиите – работех с едни от най-големите финансови институции в света, управлявах големи екипи и бизнеси. Дълго време дори не съм си представяла, че един ден ще създам собствена компания.

Но в един момент осъзнах, че искам не просто да управлявам бизнес, а да изградя нещо свое. И най-вече – да работя по проблем, в който истински вярвам.

Преходът беше огромен. В корпоративния свят зад теб стоят име, ресурси, екипи, структури. Като предприемач започваш от нулата. Трябва да убедиш първия клиент да ти се довери, първите хора да се присъединят към теб и партньорите да повярват в нещо, което все още до голяма степен съществува само като идея.

Тогава разбрах и колко важна е средата около един предприемач. Аз избрах да развивам Велекса от Великобритания и попаднах в екосистема, в която хора, институции и други предприемачи бяха готови да отварят врати, да споделят опит и да помагат. Това имаше огромно значение.

Години по-късно Велекса се превърна в международен бизнес и стигнахме до успешен exit. Но може би най-важното, което взех със себе си, беше увереността, че никога не е късно да започнеш нещо ново, и че не е необходимо да следваш традиционната представа за това кога и как се става предприемач.

По-трудно ли е да успееш в този свят, когато си жена и идваш от България?

ТК: В моя предприемачески път това, че съм българка, никога не е било пречка. Това, че съм жена във финтех обаче определено е имало своите предизвикателства.

И това далеч не е само моят личен опит.

Жените все още са много по-слабо представени сред основателите на компании и инвеститорите и получават непропорционално малка част от рисковия капитал. А в моя сектор – инвестициите и управлението на лично богатство – жените основатели във Великобритания са толкова малко, че буквално мога да ги преброя на пръстите на двете си ръце.

За мен това не е просто въпрос на равнопоставеност. Това е и бизнес въпрос. Как очакваме финансовата индустрия да създава продукти и услуги за различни хора, с различни нужди, житейски ситуации и отношение към парите, ако хората, които ги създават, си приличат?

Вярвам, че жените могат да внесат различен опит, различни въпроси и различен поглед към проблемите, които решаваме. Затова бих искала да виждам много повече жени не само във финтех, а като основатели, инвеститори и хората, които определят накъде ще се развива индустрията.

Какво беше най-трудното по пътя – да започнеш, да убедиш първите клиенти или да изградиш компанията до успешен exit?

ТК: Аз  имах почти безусловна вяра в мисията на компанията. Тя ме движеше напред и мисля, че клиентите също усещаха тази убеденост – че не просто им продаваш продукт, а истински вярваш в проблема, който се опитваш да решиш.

За мен по-трудното дойде по-късно, когато трябваше да променя начина си на мислене и да превърна компанията от бизнес, движен основно от основателя, в организация, която може да расте независимо от него.

За грешките, които направихме при изграждането на екипа в този период, вероятно мога да напиша цяла книга. Наемахме грешните хора, понякога за грешните роли, а друг път просто в грешния момент. И аз самата твърде дълго оставах в центъра на прекалено много решения.

Това е един от най-важните уроци, които взех със себе си: не можеш да изградиш компания в мащаб, ако като основател си човекът, от когото зависи всичко.В един момент трябва да спреш да бъдеш двигателят на всяко решение и да изградиш екип и организация, които могат да бъдат успешни, без всичко да зависи от теб.

Какво остава след един успешен exit? Парите ли са знакът, че си успял?

TK: Често ме питат каква е била стратегията ми за exit. Истината е, че нямах такава. При Велекса нещата просто се случиха в правилния момент.

Това, което ме изненада, беше периодът след това. Изведнъж се оказваш в своеобразна криза на идентичността. Години наред си бил основател, живял си с компанията всеки ден, вземал си решения, решавал си проблеми, носил си отговорността. И изведнъж това го няма. Започваш да се питаш: „А сега накъде? Коя съм аз без компанията? Какво искам да правя оттук нататък?“

При мен едно нещо стана ясно много бързо – не бях приключила. Разбрах, че обичам да създавам и че все още има проблеми, на които искам да посветя времето и енергията си.

А парите? Те са резултат, но никога не са били целта. За мен истинската мярка за успех е дали си решил реален проблем, дали си създал стойност за клиентите си и дали това, което си изградил, е променило нещо към по-добро.

Exit-ът е признание за създадената стойност. Но не той определя дали си успял.

След такъв успех защо реши да започнеш отново с нова компания?

ТК: Мисията, заради която станах предприемач, не беше приключила.

Преди години напуснах корпоративния свят, защото исках да помогна на повече хора да инвестират, да разбират по-добре парите си и да имат по-голям контрол върху финансовото си бъдеще. С Велекса направих първата крачка в тази посока.

Но в Европа все още има огромна пропаст между хората, които спестяват, и тези, които инвестират. Достъпът до инвестиционни продукти никога не е бил по-лесен, но милиони хора продължават да не правят тази крачка. За мен интересният въпрос е защо. Липса на увереност? Страх да не сгрешат? Недостатъчно разбиране? Липса на доверие?

И още по-важното – как можем да помогнем на тези хора в голям мащаб?

От този въпрос се роди AllVesta. Изграждаме технология, която съчетава поведенческа интелигентност и изкуствен интелект, за да помага на финансовите институции да разбират какво спира отделния човек да инвестира и как да му помогнат да направи следващата крачка с увереност.

Затова за мен AllVesta не е просто втори startup. Тя е продължение на мисията, с която започнах предприемаческия си път.

Какво знаеш днес, което много би искала някой да ти беше казал, когато започваше?

 ТК: Предприемачеството може да бъде доста самотен път. Има моменти на огромно удовлетворение, но има и такива, в които се съмняваш в решенията си и се питаш дали изобщо си поел в правилната посока. Понякога се шегувам, че в предприемачеството върховете са високи, но дъното е бездънно.

Затова е изключително важно да намериш своя кръг от хора – други предприемачи, ментори, с които можеш да споделяш и успехите, и трудните моменти; хора, които разбират през какво преминаваш и пред които можеш да бъдеш напълно откровен.

На мен ми отне време да осъзная колко важно е това. Предприемаческият път може да е твой, но не е нужно да го извървиш сам.

Може ли от България да се създаде компания, която да успее по света?

ТК:Категорично да. България вече има достатъчно примери, които го доказват.

Нещо повече – вече имаме поколение български предприемачи, които са изградили успешни международни компании, натрупали са опит, контакти и капитал. За мен големият въпрос сега е как този успех да помогне за създаването на следващото поколение компании.

Защото талантът сам по себе си не е достатъчен. Силната предприемаческа екосистема се създава, когато хората, които вече са извървели този път, започнат да инвестират, да отварят врати, да споделят опита си и да помагат на тези след тях.

Но има значение и как разказваме тези истории. Тук медиите имат много важна роля – да показват повече български предприемачи, които успяват на международните пазари. Когато виждаш хора, тръгнали от България, които са изградили нещо значимо по света, започваш много по-лесно да вярваш, че и ти можеш.

И тук виждам огромна роля и за българите по света. Не гледам на тях като на талант, който България е загубила, а като на част от българската предприемаческа екосистема – глобална мрежа от хора, която може да помага на български компании да излизат на международните пазари.

Имаме таланта. Имаме и хората, които вече са доказали, че може да се направи. Сега трябва да разказваме повече за тях и да създадем среда, в която един успех помага да се роди следващият.

Какво би казала на младите българи – и особено на младите жени – които имат голяма идея, но се страхуват да направят първата крачка?
 

ТК: Първо бих им казала, че никога няма да се почувстват напълно готови да направят първата крачка. Увереността не идва преди нея – тя идва по пътя.

Когато започваш нещо ново, несигурността е неизбежна. Ще има неща, които не знаеш, грешки, които ще направиш, и моменти, в които ще се съмняваш в себе си. Но точно това е част от израстването.

Имам дъщеря и често си мисля какво бих искала да ѝ предам. Искам да не се страхува да мечтае смело, да остане вярна на себе си и да не позволява на чуждите представи за успех да определят нейния път.

И особено на младите жени бих казала: не приемайте, че има само един модел за това как изглежда успешната жена или успешният предприемач. Намерете своя.

Тази есен – на Crossroads 2026

На 29 и 30 октомври Тамара Костова ще бъде част от Crossroads 2026 в София – събитие, което събира предприемачи, инвеститори и бизнес лидери от България и региона. Очакват се над 5 000 участници от повече от 30 държави.

Тамара ще сподели опита си от първо лице – от големия корпоративен свят, през създаването и продажбата на собствена компания, до решението да започне отново.

И тя няма да бъде единствената. Crossroads 2026 събира на едно място хора, които вече са създали, развили и променили бизнеси, и хората, които тепърва се питат дали могат да направят същото.

Защото понякога една среща, един разговор или една история са достатъчни, за да погледнеш по различен начин на собствената си следваща стъпка.