ЕС утроява таксата за пътуване до 20 евро
За кого се отнася таксата?
На тази дата: Преди 28 години е въведен валутният борд у нас
БГ Бизнес
На 1 юли 1997 г. курсът на българския лев е обвързан с германската марка.
Очаква се на 1 януари 2026 г. официално да влезем в еврозоната, което означава, че тази година за последен път отбелязваме годишнина от въвеждането на валутния борд в България, съобщава БГНЕС.
Въвеждането на курса
Снимка:
iStock
Точно преди 28 години на днешната дата (1 юли 1997 г.) курсът на българския лев е обвързан с германската марка. Към онзи момент в Закона за Българска народна банка е записано, че официалният курс е 1000 лв. за 1 германска марка.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
На 1 януари 1999 г., след като Германия приема еврото, курсът автоматично се променя на 1955,83 лева за 1 евро, спрямо официалния курс, по който германската марка се конвертира към еврото. Следва деноминацията на лева и от 5 юли 1999 г. курсът се фиксира на познатото 1,95583 лева за 1 евро. На 10 юли 2020 г. този курс е потвърден при включването на българския лев в механизма на валутните курсове (ERM II).
28 години във валутния борд
Валутният борд в продължение на 28 години гарантира финансовата стабилност в България и е един от факторите, съдействащи за нейния икономически растеж. 28 години българските граждани не познават тежки кризи, с каквито бяха изпъстрени първите седем години на прехода от 1990 до 1997 г. Най-тежката от тях, която фактически стана причина за преминаването към валутния борд, стана т.нар. „Виденова зима“ от 1996-1997 г.
Проблемите в страната се задълбочават от стремежа на правителството на БСП с премиер Жан Виденов едновременно да запази работните места, да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс. Всички тези фактори довеждат до икономическа криза, галопираща инфлация, ежедневно обезценяване на лева до степен хората да получават заплати от 5 долара. Тази политика изкарва хиляди протестиращи по улиците на България и води до падане на правителството на Виденов.
Поради неспособността на България да управлява своите публични финанси още от края на 1996 г. започват преговори с Международния валутен фонд за отпускане на заеми. Последният е готов да го направи, но при условие, че в страната бъде въведен паричен съвет, познат повече у нас като валутен борд. Преговорите за него са приключени успешно от служебното правителство с премиер Стефан Софиянски през пролетта на 1997 г. Паричният съвет осигурява необходимата за икономиката ценова стабилност.
Какво осигурява?
Снимка:
iStock
България валутен борд осигурява покритие на банкноти, монети и депозити. Основното правило на този режим е ограничаването размера на емисията на резервни пари до този на притежаваните чуждестранни валутни резерви.
Всъщност бордът променя по-дълбоко паричната политика у нас от самото фиксиране на курса. Преди въвеждането на валутния борд централната банка у нас не е независима, рефинансира безконтролно и необезпечено търговските банки, финансира директно и бюджетните дефицит на държавата. Точно това променя бордът – дава независимост на БНБ, не допуска централната банка да предоставя кредити на правителството и дава много ясни и строги правила за финансиране на търговски банки – само ако банката е платежоспособна, има ликвиден риск за цялата финансова система и при спазване на строги изисквания за вида и качеството на предоставеното обезпечение.
Валутният борд е една от най-успешните политики през последните 35 години. Фактически левът е обвързан с еврото, но ние не можем да се възползваме от всички възможности, които ни предоставя единната европейска валута. Така че е настъпило времето България да направи следващата крачка и да премине към еврото.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
