Култ към "преработването" - как сами попадаме в капана на умората?

Работата си е работа… До 17:00, до 18:00 или до 20:00, тя свършва, но за много от нас това не е точно така и причината често не са мениджърски изисквания, а лично разбиране за успеха и израстването на професионалната йерархия.

Помните ли последния път, когато се запознахте с някого извън офиса? Всички ние се стремим към запазване на баланс, но дори в тези моменти срещайки непознат, в желанието си да представим себе си обикновено изстрелваме и няколко думи за професията си. 

Какво ни говори това? Съвременния човек отделя твърде много внимание на професионалния живот може да бъде ключов фактор, предизвикващ „професионално прегаряне“ или т.нар. „бърнаут“.

Според тълковния речник на Кеймбридж, думата “преработване” (eng. overwork) означава „акт на работа, твърде много или твърде усилено“.

Снимка: iStock

Според кариерния консултант Михаела Георгиева проблемите идват, когато сложим центъра на живота си в нашата кариера и нещо се случи с нея. Например: ако загубим работата си или се наложи да сменим професията си и ни е трудно да се идентифицираме отвъд това, което сме правили преди. Вярвам, че едно от най-ценните качества в днешно време е адаптивността и умението да виждаме нови начини, по които да използваме талантите си“, каза за businessnovinite.bg кариерният консултант Михаела Георгиева.

Думите на Михаела Георгиева затвърждава тенденцията, че най-ценното качество в подбора на служители след безпрецедентната промяна на работните процеси по време на пандемията, е не толкова притежавания опит, колкото наличието на „софт скилс“ (меки умения), сред които е и лесната адаптация към промени. Смяна на мениджъри, намаляването на екипи, смяната на режима на работата от офиса, с такава от вкъщи, подложиха служителите на известен стрес, който се оказа непреодолим за някои. 

Топ 5 знака, че е време да напуснете работата си

Културата на преумора честно незабелязано става част от корпоративното „нормално“ и заради мениджърски изисквания. Често главните директори на много корпорации са хора с широк поглед върху развитието, но и са работохолици, които понякога без да осъзнават прехвърлят този модел за подражание и „преработване“ на всички нива на фирмата. Вземете за пример едни от най-успешните международни директори, обикновено на технологични компании като Илон Мъск, Стив Джобс и др.

Безспорно е полезно човек да се чувства част от корпоративната култура, особено, когато тя е здравословна, а чувството за принадлежност е част от значение за усещането за сигурност на лично, човешко ниво.

„Ние, обаче, не сме само нашата работа. Не сме и продължение на тази организационна култура. Ние сме отделни индивиди с нашите си ценности. На първо място трябва да сме лоялни към себе си. Да даваме приноса си на работа, но и да имаме други интереси, които да развиваме паралелно“, допълва Георгиева.

Честото „прегаряне“ в корпоративния свят е безспорен факт, но това означава ли, че хората в по-малки фирми и предприятия не страдат от синдрома на преработването?

По думи на директора на Българската асоциация на малките и средни предприятия (БАМСП) Иван Иванов, една малка фирма не може да си позволи голям персонал, поради това често се налага един служител да изпълнява няколко задачи.

„В голямата компания има друга организация на работа там персоналът е в пъти повече и всеки един служител изпълнява точно определени неща постоянно. При малките фирми често пъти собствениците и служителите се налага да вършат почти всичко. Това гарантира "преработване", тъй като в повечето случай хората работят по над 8 часа. Но всеки сам решава кое е най-доброто за него и това, което му доставя удовлетвореност“, добавя Иванов.

Решение на този проблем според БАМСП е служителите да бъдат мотивирани добре финансово, защото в условията на разрастваща се криза днес този способ е важен основно за заетите лица, защото всеки, който иска да работи повече, трябва и да получава повече.

Допълнителното работно време и прекарването на твърде много време в офиса могат да ви накарат да се почувствате претоварени. Освен умората, има много други странични ефекти като: липса на сън, отслабена имунна система, лошо настроение, колебания в теглото, разсеяност, лош баланс между работа и личен живот.

Снимка: Getty/Istock Photos

Според данните на BBC 9% от световното население - брой, който включва и непълнолетни - работи по-дълги часове, отколкото може физически.

Според данните мъжете работят по-дълго от жените във всяка възрастова група. Претоварването достига връх в ранна средна възраст, въпреки че последиците за здравето отнемат повече време, за да се проявят. (Авторите на изследването са използвали 10-годишен период, за да проследят ефектите от преумора до появата на болест)

Данните показват също, че хората в Югоизточна Азия работят най-дълго, а в Европа - най-малко. Според изследователите може да има културни причини за по-голямата част от хората в Азия, да работят дълги часове. Освен това много хора работят в неформалния сектор в азиатските страни,

„Хората в сивата икономика може да трябва да работят дълги часове, за да оцелеят, може да работят на няколко работни места, може да не са обхванати от законите за социална закрила, а от друга страна, много европейци се радват на работна култура, която почива по празници и има значителни периоди на почивка. Това е залегнало и в закона например Директивата за работното време на Европейския съюз забранява на служителите да работят средно повече от 48 часа седмично.

Показателно е, че австрийският здравен министър подаде оставка, казвайки, че е развил високо кръвно налягане и висока кръвна захар, докато е работил прекомерно по време на пандемията.