Дума на деня: Инвестиционен риск
Какво е "инвестиционен риск"?
Инвестициите и бъдещето на финансите бяха сред основните теми на Александър Каролев по време на събитието Crossroads
Финансовият сектор се променя с все по-бързи темпове под влиянието на изкуствения интелект, а новите технологии трансформират инвестиционната среда, банковите услуги и начина, по който компаниите управляват финансите си. Това беше една от основните теми в разговора с Александър Каролев от JP Morgan по време на събитието Crossroads, на което bTV "Бизнес новините" са медиен партньор.
Според него изкуственият интелект вече не е просто бъдеща възможност, а реален инструмент, който навлиза все по-дълбоко в ежедневната работа на финансовите институции. „Тази технология е реална, истинска, променя света, променя секторите“, подчерта Каролев, като посочи, че в банката, в която е работил, над 150 000 служители са използвали изкуствен интелект всяка седмица.
Една от най-съществените промени е автоматизирането на голяма част от задачите, които традиционно са били възлагани на младшите служители в инвестиционното банкиране. Пазарните анализи, проучванията на конкуренцията и подготовката на презентации, за които преди са били необходими часове или дори цяла нощ, днес могат да бъдат извършени за минути. Същото важи и за вътрешни процеси като проверките на клиентите и контрола срещу прането на пари. Въпреки това Каролев смята, че човешкият фактор ще остане решаващ при сключването на сделки. „Сделките се правят от хора“, заяви той и допълни, че доверието е в основата на бизнес отношенията.
Според него едно от най-големите предизвикателства пред банките ще бъде да запазят възможностите за обучение и развитие на младите кадри, тъй като именно рутинната работа изгражда опита на бъдещите старши банкери. „Банките и финансовите институции, които успеят да запазят това нещо в собствените институции, това ще са банките, които спечелят“, коментира Каролев. По отношение на следващите 5–10 години той цитира Христо Борисов, главен изпълнителен директор на Payhawk, според когото „компании от 500 000 човека ще имат финансов екип от 2 човека“.
Изкуственият интелект променя и достъпа до финансова информация и анализи, който доскоро е бил запазена територия на големите инвестиционни банки. Според Каролев демократизацията на данните позволява на все повече компании и дори на отделни анализатори да извършват проучвания, за които преди са били необходими скъпи бази данни и специализирани екипи. Технологиите дават възможност и на клиентите да оценяват по-обективно качеството на услугите, които получават от своите банки. Чрез анализ на презентации, имейл кореспонденция и инвестиционни препоръки изкуственият интелект може да установи кои институции предоставят най-точни съвети и последователно високо качество.
По отношение на достъпа на българските компании до международните пазари Каролев открои като основен проблем липсата на достатъчно амбициозно мислене. Според него българските предприемачи често изграждат бизнеси с поглед към местния или регионалния пазар, вместо да планират международно развитие още от самото начало. „Ние сме изключително способни“, подчерта той, като даде за пример успешни български компании като Shelly, Payhawk и EnduroSat. За да привлекат международни инвеститори, установените компании трябва да имат добре изградена организационна структура, ясни управленски процеси, надеждни системи за отчетност и последователна стратегия.
„Един международен инвеститор търси чисто структурно всичко да изглежда подредено, по-западно“, обясни Каролев. Той призова бизнес лидерите да търсят не просто финансиране, а стратегически партньори, които да подпомогнат излизането им на международните пазари. Като примери посочи Sherry и Sunotec, включително инвестицията в последната от Blackstone. Друг важен проблем остава ограниченият достъп до институционален капитал. Каролев отбеляза, че българските пенсионни дружества управляват около 17 млрд. евро и дори инвестирането на 1% от тези средства в рисков капитал би осигурило приблизително 170 млн. евро за стартъп екосистемата.
Технологичните иновации променят и начина, по който отделните потребители управляват личните си финанси. Според Каролев най-голямото предимство е възможността чрез мобилния телефон човек лесно да проследява разходите си, да управлява спестяванията си и да инвестира в нискоразходни финансови инструменти. Като личен пример той посочи индексните фондове, които му позволяват да инвестира в стотици компании при годишни такси от около 0,1%. „Това нещо го имаш на ръката си в момента“, коментира той, сравнявайки днешните възможности с времето, когато достъпът до инвестиционни продукти е изисквал посещение при брокер или в банка.Каролев определи финтех компаниите като победители в първия рунд от конкуренцията с традиционните банки, тъй като са успели да предложат по-удобен, интуитивен и достъпен интерфейс. Той посочи, че Revolut вече има над един милион потребители в България. Въпреки това битката за основната банкова сметка, в която постъпва заплатата на клиента, все още не е спечелена от финтех компаниите. „Ако спечелят тази битка, банките стават едни тръби, по които просто минава финансирането, а финтеците спечелят клиента“, прогнозира той.
На събитието Каролев акцентира върху значението на финансовата грамотност и личната ангажираност с управлението на парите. Според него дигиталните приложения и новите технологии могат значително да улеснят инвестирането, но не могат да заменят необходимостта човек да разбира финансовите инструменти, в които влагa средствата си. Изкуственият интелект създава нови възможности за достъп до знания, като позволява на всеки да задава въпроси, да получава обяснения и да изгражда собствена програма за обучение. „Преди беше трудно. Влизаш в Google. Ти не знаеш какво да питаш. Сега влизаш в безплатните модели“, обясни Каролев. Той обаче подчерта, че независимо колко достъпни стават технологиите, личното образование остава незаменимо: „Без лично образование, каквито и приложения да имаш, това не помага.“
Какво е "инвестиционен риск"?
Те ще ви удивят с чара си и са сравнително близо до нас
На 8 септември монументът също беше затворен след стачка