Ядрената дама на България за малко не грабва Нобелова награда, а името ѝ е слабо познато у нас

Тя е българския пример за успешно реализирала се българка като учен

Аристократ по дух, човек с голяма обща кулутра, чудна особа, която се надсмива на недостатъците си и първата жена ядрен физик в България. Проф. д-р Елисавета Карамихайлова е живяла с науката, за нея и чрез нея. Така я описват в книгата та Пенка Лазарова и Никола Балабанов.

Името на първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскория за жалост е слабо известно у нас.

Коя е Елисавета Карамихайлова?

Елисавета Иванова Карамихайлова е български физик. Тя е първата жена хабилитиран преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и един от основателите на катедрата по атомна физика в него. Основателка е на лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН и е първата жена професор по физика в България. Наричана е още „първата дама на българската физика“.

Наред с това д-р Карамихайлова е първият ядрен физик на България, посветила на ядрената физика повече от 40 години от живота си. През 20-те години на ХХ век като сътрудник на Радиевия институт във Виена, тя се занимава с подобряване качествата на един от основните методи за регистриране на ядрени лъчения – сцинтилационния метод.

Белгийският „малък Айнщайн“ получи докторска степен по квантова физика на 15 години

Неговият изключителен академичен път започва още в ранна детска възраст

Научната кариера и нобеловата награда

Карамихайлова е сред учените, които се разминават с Нобеловата награда. Заедно с Мариета Блау тя открива непознато лъчение, което впоследствие се оказва поток от неутрони. По същото време до същото откритие стига и британският физик Джеймс Чадуик. Карамихайлова и Блау обаче решават да направят допълнителни проверки, преди да публикуват резултатите си. Чадуик ги изпреварва с публикацията и именно той получава Нобеловата награда за физика.

В края на 1939 г. Карамихайлова се завръща в България и е назначена във Физическия факултет на Софийския университет. Там започва да чете първия систематичен курс по опитна атомистика и радиоактивност. По-късно основава и оглавява Катедрата по атомна физика, а през 1963 г. става професор. Ръководи и Секцията по радиоактивност към Физическия институт на БАН.

Приносът ѝ е особено значим за изследването на радиоактивността на български природни обекти. Тя организира систематични проучвания на лечебна кал, минерални извори и дъждовни води, с които поставя основите на важни научни изследвания у нас.

Научната ѝ кариера обаче се сблъсква и с политическите ограничения на времето. Карамихайлова попада в списъка на „неблагонадеждните“ учени. Последствията са тежки – отнемат ѝ правото да публикува научните си трудове и да пътува в чужбина, дори когато става дума за научни цели.

През 1935 -1939 г. работи в Кеймбридж. Избрана през 1939 г. за доцент в Софийския университет, д-р Карамихайлова става организатор на първия системен курс с практически занятия по атомна физика, основател и пръв ръководител на Катедрата по атомна физика в нашата Алма матер. По-късно ръководи Лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на Българската академия на науките и става първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия и първата жена – професор по физика в България.

Тя е българския пример за успешно реализирала се българка като учен. Името и присъства във всички изследвания и европейски проекти, свързани с участието на жените в науката.

В свое изследване Я. Поточник казва:

„България има една жена, на която трябва да благодари за влизането си в ексклузивния клуб на експерименталната ядрена физика. Елисавета Карамихайлова (1897- 1968) беше член на ядрото на групата от пионерската генерация на жените ядрени физици, която включва Мария Кюри и Лизе Майтнер..“