САЩ наложи санкции на Газпромбанк, за да ограничи износа на руски газ
Европейските държави използват банката, за да плащат газа, който все още купуват от Русия
Икономическите ползи от влизането на България в Шенген
Знаете ли, че общото спестено време в чакане на летището, ще възлиза на 1,4 милиона часа годишно
България чака дълго време на опашката, за да влезе в Шенгенското пространство заради фактори като съмнението, че България може да защитава външната граница на безвизовото пространство.
Освен по-успешната ни европейска интеграция и по-нататъшното присъединяване към „клуба на богатите“, присъединяването към Шенген би могло да осигури няколко конкретни ползи за българската икономика:
- Повече търговия с други членове на Шенгенското пространство
Премахването на последните постоянни бариери пред търговията с останалата част от ЕС (и някои страни извън него) означава по-висок обем на търговия с всички останали страни членки. Оценките за този ефект са много различни - едно проучване от последното десетилетие оценява годишен ръст на търговията с 0,1%, а германският институт IFO твърди, че връщането на граничния контрол в ЕС ще намали обемите на търговията с умопомрачителните 3%, казва 4Liberty.eu.
Дори и да приемем, че присъединяването към Шенгенското пространство ще доведе до увеличение на търговията с останалите членки на ЕС само с 1%, това ще възлезе на допълнителни 700 млн. лв (или 350 милиона евро) принос на година. От гледна точка на държавата по-големите търговски обеми означават по-високи данъчни приходи.
- По-ниски разходи и по-малко несигурност за износителите
До момента преминаването през границите водеше до значителни допълнителни разходи за износителите и транспортните фирми (по някои оценки – 100 млн. лв. годишно). Трябва да се има предвид и злоупотребата с ресурси – камионите, които чакат без работа на митницата, не могат да се използват за други превози. Присъединяването към Шенген би ограничило и несигурността – липсата на граничен контрол улеснява точното изчисляване на времето за превоз на стоки.
- По-лесно и по-кратко пътуване
През 2021г. пътуванията на български граждани до други страни от ЕС са малко над 700 хил., но в годините преди пандемията са били много повече - 4,2 млн. само през 2019 г. Дори ако приемем, че премахването на граничния контрол съкращава времето за пътуване с 20 минути (често отнема много повече), общото спестено време ще възлиза на 1,4 милиона часа годишно, които биха могли да бъдат изразходвани по-продуктивно.
- По-висок потенциал за растеж за граничните региони
Улесняването на пътуването със съседните шенгенски страни може да създаде трансгранични бизнес възможности. Това е особено важно заради това, че Румъния също се присъединява към споразумението и поради малкото разстояние между българските пристанища Русе и Силистра и румънския икономически център Букурещ, връзката между двете страни може да се засили.
- Нови възможности на пазара на труда
Присъединяването към Шенгенското пространство отваря нови възможности за работа както за българи, така и за чужди граждани, желаещи да работят тук. Предвид нарастващия недостиг на работна ръка в българската икономика, улесняването на навлизането на чужденци на вътрешния пазар на труда е от първостепенно значение.
- Ограничаване на администрацията и проверките
Въпреки необходимостта от административни услуги и гранични проверки извън Шенген, държавният бюджет би претърпял значителни намаления на разходите, ако няма нужда да ги осигурява на границите с Гърция и Румъния.
Също така е важно да се отбележи, че нито едно от тези предимства не е еднократно. Напротив, всички те допринасят за по-дълбока икономическа интеграция между европейските страни, което означава, че България може да навакса много от пропуснатите ползи в годините, в които не беше част от Шенген.
