"Разорен си": Бен Афлек отказа на сина си маратонки за $6000
Урок по финансова отговорност от известния актьор
"Българският Рокфелер": Кой е първият милиардер у нас?
БГ Бизнес
Индустриалецът успява да умножи 159 пъти първоначалния си капитал
Годината е 1873 г. и Свободна България все още я няма на картата. Въпреки това започват да се откроят първите белези на модернизация – появяват се производства и търговците започват да създават връзки в Европа. В този период, преди 152 години се ражда един човек, който остава в историята на България като най-социалният индустриалец на Балканите.
Пенчо Семов е роден като първороден син на Иван и Бона Семови, той прекарва детството си в село Цвятковци. През 1882 г. за първи път стъпва в Габрово - градът, който по-късно ще свърже с икономическия и социалния си възход. Той е човекът, който изминава пътя от бедното село до индустриалния връх на България, без да загуби връзката си с корените и народа, наричан „Габровския Рокфелер“.
Началото
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Още в детските си години Пенчо Семов показва изключителна жажда за знание и решителност. Говори свободно турски, руски и френски. Работи с баща си като кърджия, продавайки занаятчийски изделия и търгувайки с кожи и вълна. Въпреки младостта си, скоро поема управлението на търговски дюкян в Тутракан. Местните търговци гледат с недоверие на младото момче, но вместо да се откаже, той удвоява усилията си и печели уважението им.
Това е само началото. През 1898 г. основава първото си предприятие – фабриката за сапуни „Талев-Семов“. Започва като съдружник, но бързо доказва, че има нюх за бизнеса. В следващите години Семов изгражда истинска индустриална империя, инвестирайки в търговия, текстил, банки и производство.
От "Пенчо" до "г-н Семов"
Още преди да навърши 30 години, Пенчо Семов е наричан „г-н Семов“. Това е като признание за неговите умения и успехи. През 1904 г. става акционер във вълненотекстилната фабрика „Надежда“, а година по-късно учредява заедно с баща си и брат си търговско дружество за кожи, вълна и текстил.
Голямата му страст е индустрията. Въвежда ръчни плетачни и шевни машини в домовете на габровци, осигурявайки поминък на бедните. През 1917 г. изкупува акциите на фабрика „Успех“ и я превръща в един от най-големите текстилни гиганти в България. До 30-те години на ХХ век бизнесът му достига внушителни мащаби. Годишното производство на фабриките му възлиза на 10–15 хиляди килограма плетива. Във време, когато България все още търси своето място в индустриалния свят, Пенчо Семов е сред водещите стопански фигури.
Според данните, които намираме на официалната страница на Сдружение „Пенчо Семов“, индустриалецът успява да умножи 159 пъти първоначалния си капитал. В началото той влага 6 794 000 лв., първоначален капитал като сумата на крайните активи достига до 1 082 582 000 лв.
Дарителят, когото нарекоха "Благодетелят"
Семов остава в историята на България не просто като предприемач, а като човек с голямо сърце. Вярва, че богатството трябва да бъде споделяно. Габровци го наричат „Благодетеля“ заради щедрите му дарения, възлизащи на десетки милиони лева. Според изследователите на живота на Семов, цитирани на сайта на Сдружението, личните му дарения възлизат на около 55 милиона лева, а направените чрез фондацията му са за над 200 милиона лева. Сред най-значимите му благотворителни инициативи са:
- Финансиране на училища, университети и библиотеки;
- Дарения за църкви, манастири и социални институции;
- Подпомагане на бездомни, бедни семейства и работници;
- Изграждане на приюти, болници и общежития за младежи.
През 1919 г. дарява 300 хиляди златни лева за защита на българските интереси при договарянето на Ньойския договор. Фондацията му предоставя 300 хиляди долара за Аграрния факултет на Софийския университет и Института по заразни болести.
В последните си години Семов планира създаването на девически пансион, санаториум и нови фабрики, но политическите промени след 1944 г. осуетяват тези проекти. Национализацията заличава наследството му като индустриалец, но не и паметта за него като човек.
Последните думи
Пенчо Семов умира на 10 юли 1945 г., изпратен от хиляди хора, които уважават живота и делото му. Днес той остава символ на българското предприемачество и благотворителност.
„Аз се явих беден и цял живот творих, борих се и победих – моето дело е налице! Аз бях учител, без да бях педагог, богат съм, без да съм егоист. Аз съм социален, без да съм социалист. Работих вдъхновено, без да бях поет.“
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
