Турция повиши прогнозата си за инфлацията до 29,5% заради войната с Иран
Страната се сблъсква с двуцифрена инфлация от 2019 г.
Фискалният съвет: Бюджет 2027 стъпва на еднократни мерки, но няма реални реформи
БГ Бизнес
Какви препоръки се дават?
Проектът на бюджет за 2027 г. и АСБП (бел.ред. актуализираната средносрочна бюджетна прогноза)за 2027–2029 г. признават необходимостта от консолидация и следват формално корективния път, определен от Съвета на ЕС. Корекцията обаче се опира на еднократен данък, на края на ПВУ, на клаузата за отбрана и на тавани на разходите без мерки зад тях. При тези условия прекомерният дефицит се коригира в последната възможна година и с минимален буфер срещу цикличното забавяне, което ФС очаква през 2028 г., пишат в своя статия експерти от Фискалния съвет.
ФС оценява, че бюджетната рамка не осигурява спазването на корективния път с достатъчна вероятност. Съветът препоръчва бюджетът за 2027 г. да бъде допълнен с трайни разходни мерки от около 1% от БВП. Фискалният съвет съгласува проекта на Закон за държавния бюджет за 2027 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027-2029 г.
Фискални правила: водещ показател е контролната сметка
Нетните разходи трябва да растат с не повече от 4,2% през 2026 г., 3,4% през 2027 и 2028 г. и 3,2% през 2029 г. Отклоненията от този път се натрупват в контролна сметка, която е водещият показател за спазването на процедурата. Дефицитът и структурното усилие показват дали корекцията ще приключи в срок, а структурният баланс, дългът и националните правила са подкрепящи показатели.
– Нетни разходи. Таванът не се спазва през 2026 и 2027 г. През 2026 г. ръстът е 9,6% по МФ и 7,0% по оценката на ФС при максимум 4,2%. За 2027 г. ФС оценява ръст от 4,4% при таван 3,4%, а МФ – 0,7%. Разликата идва главно от еднократния данък, който ФС третира като еднократна мярка и не приспада от нетните разходи. През 2028–2029 г. таваните се спазват по разчетите.
– Контролна сметка. Отклонението през 2026 г. е 0,95% от БВП по оценката на ФС и 1,8% по МФ – над годишния (0,3%) и кумулативния (0,6%) праг. След гъвкавостта за отбрана салдото е 0,7% от БВП през 2027 г. при 0,2% по МФ и се изчиства едва през 2028 г. Без клаузата за отбрана отклонението остава над прага.
– Дефицит. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ е 5,1% от БВП през 2026 г., 4,3% през 2027 г., 3,5% през 2028 г. и 2,8% през 2029 г. Корекцията приключва в последната възможна година, с буфер под 0,2 пр.п.
– Структурно усилие. Структурният баланс се подобрява с 0,75 пр.п. през 2027 г. Ако еднократният данък се изключи в пълния размер по АСБП (800 млн. евро), подобрението е около 0,3 пр.п. – под минимума от 0,5 пр.п. при процедура при прекомерен дефицит.
– Подкрепящи показатели. Структурният дефицит е 5,3% от БВП през 2026 г. и 4,5% през 2027 г. – далеч от средносрочната цел от –1%. Дългът расте от 29,9% до 36,9% от БВП до 2029 г., а лихвените разходи на сектор „Държавно управление“ – почти три пъти. Националните правила за дефицита не се спазват до 2028 г., а общите разходи по КФП надхвърлят 40% от БВП през 2026 г. (43,5%).
Приходи
Данъчно-осигурителните приходи за 2027 г. (41,98 млрд. евро) са с 0,29–0,35 млрд. евро над базовия сценарий на ФС, а вероятността за изпълнението им е 40–42%. Изпълнението към октомври очертава риск до 0,86 млрд. евро за 2026 г., който се пренася в базата за 2027–2029 г. Приходните мерки са надценени: 1 926,9 млн. евро по МФ при около 1,30 млрд. евро по оценката на ФС. 42% от тях са еднократен данък върху „свръхпечалбата“, оценен на 800 млн. евро при около 211 млн. евро по симулацията на ФС. През 2014–2025 г. обявените мерки са се отразили в приходите с 10–40% от оценения размер. За 2028–2029 г. приходите от осигуровки и от електронното фактуриране са надценени с 0,6–1,0 млрд. евро годишно.
Разходи
Спадът на разходите по КФП от 43,5% на 39,6% от БВП през 2027 г. не е реална консолидация, а резултат от края на ПВУ и от растежа на номиналния БВП. Номинално общите разходи намаляват с 0,8 млрд. евро, но само защото разходите по сметките за средства от ЕС спадат с 3,5 млрд. евро; националните разходи растат с 5,5% (2,7 млрд. евро). Дискреционните разходни мерки са нетно –75,6 млн. евро, а около 1,0 млрд. евро по-ниски разходи спрямо непроменените политики не са обвързани с мярка.
Базата за 2026 г. е несигурна. Очакваното от МФ изпълнение изисква плащания от 14,1 млрд. евро през ноември–декември (+41% спрямо 2025 г.). Еднократните разплащания към общините и АПИ и националното финансиране по ПВУ са около 2,15 млрд. евро. Без тях подлежащият дефицит за 2026 г. е около 3,9% от БВП, т.е. заложените за 2027 г. 3,5% не са консолидация.
Таваните за 2028–2029 г. не са подкрепени с мерки. Разходите за персонал надхвърлят закона 16 поредни години, а таваните предполагат около 8% по-малко заети. Корекцията пада върху образованието (–12% реално до 2029 г.) и публичните инвестиции, докато социалната защита остава с 1,6 пр.п. от БВП над историческата си норма. При реализиране на рисковете дефицитът остава между 3,4% и 4,4% от БВП до 2029 г.
Основни препоръки
– Трайни разходни мерки от около 1% от БВП (1,4 млрд. евро) още за 2027 г., така че поне две трети от корекцията да са в разходите – численост на персонала, издръжка, субсидии за държавни предприятия, насоченост на социалните плащания
– Буфер от поне 0,5% от БВП под тавана на нетните разходи във всяка година, за да не зависи съответствието от една мярка или от клаузата за отбрана
– Еднократният данък да бъде преразгледан. Ако остане – приходите да се използват само за намаляване на дефицита, а третирането му да се изясни с ЕК
– Прозрачност. АСБП и годишният доклад за напредъка да съдържат извеждането на нетните разходи по реда на ЕК, контролната сметка и мост между КФП и сектор „Държавно управление“
– Мерки зад таваните за 2028–2029 г. Функционален преглед и целева численост на персонала и реалистични приходни разчети, с оценка на въздействието на всяка мярка (препоръки 7–8).
– Правилото за 40% от БВП да обхваща всички разходи по КФП, без изключението за сметките за средства от ЕС
