Селският магазин - ориентир за живота на село по време на криза

Проблемът не е само в несъбраните вересии, а в перманентния ръст на цените, казват собственици

Прогнозите за шоково поскъпване на храните в световен мащаб започнаха да се сбъдват и у нас. Цените на основните продукти, като брашно, олио и захар, тръгнаха рязко нагоре. Как се справят с ценовия шок в малките населени места, разказва Маргарита Стефанова.

Магазинът е най-добрият ориентир за живота на село по време на криза. Като повечето жители на Косталево, Красимира опира до магазина само за най-основното. В търговския обект рафтовете са полупразни. Проблемът не е само в ниските доходи и несъбраните вересии, а в перманентния ръст на цените, казват собствениците.

"Сега и за хляба дето се чува пак, че ще поскъпне, хората идват при нас и се оплакват "Леле, какво ще правим, как ще я караме”. Олиото постоянно скача. Днес отиваш и го взимаш на толкова, на другия ден още повече", оплаква се Даниела Димитрова - собственик на магазин.

Затова в Косталево разчитат на домашното стопанство повече, отколкото на магазина и пенсиите.  Шестчленното семейство на Красимира се изхранва от стадо с десет кози.

С обща пенсия от над 600 лева и със солидна помощ от сина бизнесмен семейство Чолакови не  усеща ценовия шок. Вкъщи могат и да не работят, въпреки това домашните консерви нямат брой, както и бъчвите с вино от фамилното лозе от три декара.

"Аз си го работя - аз и жена ми. Иначе на масата помагат много обаче работата остава на мене”, обяснява Николай Чолаков.

„"сичко си произвеждам и не се страхувам от нищо”, признава Цветанка Чолакова.

Поради тази причина Чолакови въобще не опират до селския магазин, не знаят и вересия какво е.  Убедени са, че срещу скъпотията на село рецептата е проста:

"Ако всеки си работи земята, ако всеки се блъска, да се труди, да си го произведе, няма да иде да го купи”.