Бум на междуфирмената задлъжнялост

Всяка втора фирма у нас е с просрочени задължения

Всяка втора фирма в България има просрочено задължение към друго дружество. Българският бизнес задлъжнява по между си все повече и повече. Изводът е от обстойно бизнес проучване, а резултатите се потвърждават и от частните съдебни изпълнители. ю

Няма друг индикатор, който да отразява по-добре състоянието на бизнес-средата. За съжаление тези данни излизат с много голямо закъснение. Националната статистика чак наесен ще обяви точно с колко милиарда са задлъжнели компаниите по между си през миналата година. Тоест данните закъсняват с близо десет месеца, обобщава репортерът ни Димитър Анестев.  

Прогнозата на Българската стопанска камара е задлъжнялостта за миналата година да достигне 200 милиарда лева. Според частните кредитни регистри задлъжнялостта на фирмите в страната движи между 120 и 220 милиарда лева. Тоест в парично изражение има доста противоречия и наистина трябва да изчакаме данните на НСИ.

По-тревожният извод е, че нараства делът на фирмите, които изпадат в сериозни просрочия. Според последните проучвания фирмите с дългове миналата година са били 57 процента - тоест всяка втора. А тази година делът им се увеличава до 62 процента.

Най-сериозни затруднения изпитват фирмите в Югоизточна България

70 на сто от компаниите в този регион са в просрочие. В столицата и Югозападна България междуфирмено задължение имат 46 на сто от компаниите. Миналата година делът на задлъжнелите фирми е бил доста по-нисък във всички региони на страната.

Няколко са браншовете, където междуфирмените просрочия са най-големи. Сред тях са строителството, мебелната и дървообработващата промишленост. От 100 строителни фирми 90 имат сериозни дългове. Експертите съветват преди да сключите сделка с дружество от тези области да се проверява дали то няма просрочия към данъчните, банка или доставчик на материали и оборудване. Задлъжнялостта плаши и гони чуждите инвеститори, а това е много зле за икономиката, казват експертите.

„Защото инвеститорът е поставен в ситуация, че дава парите си в една несигурна икономика. А е ясно че инвеститорите са главен двигател за нашата икономика. А ние точно срещу този двигател се изправяме с такава голяма задлъжнялост”, каза Владимир Георгиев, директор на частен регистър за просрочени междуфирмени вземания.

Частните съдебни изпълнители отчитат бум на делата срещу строители и хотелиери

„Една фирма има да дава, но в същото време има да взема и започват едни процеси, в които търговците искат да рефинансират просрочията си с банките или да се уговорят нещо друго с фирмите. Повечето не се и опитват да започнат принудително изпълнение, защото това автоматично води до фалит на едно дружество, а то повлича и другите фирми със себе си”, казса Мариян Петков, Камара на частните съдебни изпълнители.

Според частните кредитни регистри, междуфирмената задлъжнялост у нас спрямо много други страни от Западна Европа е фрапиращо висока.

„В Германия и Швейцария близо 90 на сто от задълженията на бизнеса са непросрочени. А при нас близо 60 процента са просрочените. Това е много неприятен показател”, каза Владимир Георгиев.

Заради нарастващите междуфирмени задължения все повече и повече мениджъри на компании у нас определят текущата бизнес среда като несигурна.

Много производствени предприятия декларират, че в рамките на една година, парите които имат да прибират от свои клиенти, са се увеличили двойно. Това рефлектира върху прякото им производство, заплатите на работниците и на практика ги лишава от всякаква възможност да инвестират.

Примерът е от мебелна фабрика в Търговище, която е на пазара от 15 години. Управителят Илко Илиев твърди, че винаги е имало нелоялни клиенти, които не плащат поръчките си. За последната година обаче длъжниците са се увеличили три пъти, а сумата която предприятието има да прибира е седем цифрена.

„От последната година, година и половина откакто се заговори за криза в страната, стана така, че дори и фирми, които бяха изрядни платци, решиха да станат и те некоректни, като също се оправдават с криза. По някои може да се предприемат стъпки, а по други не може, тъй като фирмите, които имат тези задължения към нас не съществуват на пазара като фирми или са източени и нямат активи, с които да покрият финансовите си задължения към нас”, каза Илко Илиев.

Това завърта бизнеса в омагьосан кръг

Заради несъбраните пари, дружествата затъват в кредити и на практика също стават длъжници. Най-притеснени от ситуацията са работниците.

„Като всеки нормален човек се притесняват, защото трябва да сме на работа и те трябва да се издължат, за да се запази фирмата”, каза Виолета Янкова, работник.

Когато преговорите не дадат резултат, се стига до съд, но пак няма гаранция, че дълговете ще се приберат.

„Оказа се, че дори и в тези случаи с перфектни документи, не можеш да си прибереш парите. В момента имаме заведени няколко дела срещу фирми. Делата се бавят, стават много бавно, много трудно и в интерес на истината страшно много нерви хабим за всичко това”, каза Илко Илиев - управител на мебелна фирма.

На интернет-страницата си Националната агенция за приходите също поддържа два регистъра с фирмите длъжници към държавата. Чрез тези регистри фирмите също могат да се информират кои от техните партньори имат просрочия към хазната.

Междувременно днес парламентът отмени забраната хора, осъдени да платят големи суми на физически и юридически лица или чужденци, да нямат право да напускат страната.