Край на икономическата рецесия

Краят на рецесията обаче не може да се тълкува и като знак за край на кризата, казват икономистите

Ръст от половин процент през второто тримесечие на годината спрямо предходното за българската икономика, отчете националната статистика днес.

На базата на точно такива сравнения между тримесечията, много държави в Евросъюза обявиха край на рецесията. Сега това става и в България. Новината проследи репортерът Константин Караджов:

Това, което се отчита днес, е минимален ръст или по-скоро край на свиването на икономиката. Всички се надяват да има обрат и той засега се дължи главно на това, че България е започнала да увеличава износа на стоки и услуги.

Припомняме ви, че официално икономиката ни беше обявена в рецесия през юни миналата година. Статистиката тогава регистрира две последователни тримесечия със спад. Свиването на икономиката е започнало още в края на 2008 година и е продължило до първите три месеца на тази година.

Премиерът Бойко Борисов пръв обяви данните за регистрирания ръст на БВП на конференция на европейските статистици в резиденция Бояна. За него остана и първият коментар. По думите му - данните "за повечето икономисти означават край на рецесията в България".

"0,5% ръст? Бих бил по-доволен, ако е 5 процента. Но това показва, че усилията са дали резултат и това ни амбицира да продължим по този път”, коментира Бойко Борисов.

Досега Националният статистически институт не публикувал данни за промяната в БВП тримесечие по тримесечие и днес за първи път оповести тази графика.

"Технически, статистически, първият път като отчитате положителен ръст - е край на рецесията”, информира Мариана Коцева.

И премиерът, и шефът на статистиката, изтъкнаха, че данните не означават, че от утре всички започваме да живеем по-добре.

"Например, Германия регистрира един забележителен ръст на БВП - най-високият след войната и въпреки това продължава да е безработицата висока”, допълни Мариана Коцева.

Брутният вътрешен продукт показва добре икономическата активност, но не отразява благосъстоянието на хората.

"Проблемът в БВП е, че от една страна той е много удобен за статистиката и може да се използва за сравнения между страните по света, но от друга страна - обществото очаква повече”, каза шефът на ЕВРОСТАТ Валтер Радермахер.

Според икономическия анализатор Георги Стоев по-важното е, че икономиката се е свила в сравнение с преди година. Затова заложената от кабинета прогноза - базата за бизнес и събиране на данъци да е с 10 милиарда лева по-голяма догодина, е твърде оптимистична.

"По-скоро е мечта, отколкото прогноза. И дано тези нови данни от статистиката да повлияят отрезвително на колегите в Министерство на финансите”, заяви Георги Стоев.

Сбъднали са се предсказанията, че криза в истинския смисъл на думата ще преживеят отделни сектори - най-много преработващата промишленост, строителството и туризмът.

"Извън тези три сектора, въпреки спад на доходи, на клиенти, на заетост, все пак хората продължават да имат доходи, да хранят своите семейства, т.е., ако може да говорим за тежък удар на кризата - той е върху конкретни домакинства, а не върху цяла България”, допълни Георги Стоев.

Трябва да е ясно, че криза и рецесия не са едно и също нещо. Икономистите казват, че краят на рецесията не може да се тълкува и като знак за край на кризата. Данните на статистиката просто показват, че инфлацията е умерена и си оставаме в стагнация, т.е. със свита икономика. Затова и за заплатите прогнозата е, че в следващите 6 до 12 месеца не може да се очаква ръст.