От БСК видяха първите трайни признаци на излизане от кризата

Най-голям принос за нарастването на безработицата имали тези, съкратени поради кризата

Налице са първите трайни признаци, че икономиката ни излиза от кризата, съобщиха от Българската стопанска камара. В рамките на анализ за макроикономическото състояние на страната за периода 2005-2009 г. БСК обстойно изследва развитието на отделните икономически сектори и техния принос в БДС и БВП, развитието на заетостта, инвестиционната активност и задлъжнялост, тенденциите в износа по основни групи продукти. На тази база, а и с оглед последните данни, оповестени от Националния статистически институт, са направени изводите в анализа.

Според БСК нарастването на износа от края на 2009 г. и, особено за първите пет месеца на 2010 г. на годишна база с 12.3%, както и първото намаляване на нивото на безработица на месечна база през март и запазване на тенденцията през юни, дават надежди на местните предприятия да започнат подготовка за увеличение на своето производство.

Заедно с тези положителни тенденции, авторите на анализа отбелязват, че усвояемостта и оползотворяването на еврофондовете все още е слаба. По оперативните програми са разплатени едва 8% от средствата, определени за първите три години от програмния период 2007-2013 г., част от които са авансови плащания. Програма ИСПА, по която проектите трябва да бъдат завършени и разплатени до края на 2010 г., е усвоена едва на 41%, а програма САПАРД, която приключи през 2009 г., е разплатена на 76 на сто.

През февруари 2010 г. всички оперативни програми получиха положителни оценки за съответствие от ЕК, което означава че е "размразен" значителен по обем ресурс, който може да се използва в икономиката, отбелязват от БСК. Само за 2010 г. оптимистичните оценки са за договориране и използване на 3.4 млрд.лева.

Друг цитиран в анализа проблем е нарастването на преразпределителната роля на бюджета. Бюджетните разходи се увеличават от 37,9% от БВП през 2008 г. на 39,5 на сто през 2009 г. и до 42,3% от БВП през 2010 г.

Наблюдава се и значително забавяне на разплащанията от страна на държавата към бизнеса и неспазването на договорните отношения между държавата и частния сектор. По експертни оценки, към средата на юли държавата се е разплатила за извършени работи с бизнеса по обществени поръчки и други договори за едва 77 млн. лв. от дължимите 640 млн. лв. Четири месеца след уточняване на механизма за това разплащане, все още практически то не се реализира в нужната степен - разплатени са малко повече от 10%, посочват от БСК.

Не трябва да се забравя, че сключените договори са за около 2 млрд. лв., които потенциално също попадат в групата на забавените плащания. Всичко това пречи на бързото възстановяване на икономиката, а оттам - и на пазара на труда, се отбелязва в съобщението.

Според авторите на анализа, преструктурирането на икономиката, в резултат от кризата, се очаква да има положителен ефект върху динамиката на общата факторна производителност чрез оцеляването и утвърждаването на жизнеспособните предприятия. Едновременно с това, има потенциален риск от по-ниска ефективност на труда и капитала, освободени поради кризата. Сред основните компоненти, оказващи влияние върху общата факторна производителност, са инвестициите и човешкия капитал. Загубата на човешки капитал е толкова по-малка, колкото по-лесно и бързо се осъществява преминаването от безработица към заетост.

Най-голям принос за нарастването на безработицата имат краткосрочно безработните, съкратени поради кризата. Допълнителен и засилващ се принос има безработицата на хора, останали без работа повече от 6 месеца, съчетано със засиленото нарастване на броя на обезкуражените лица. Подобна динамика носи потенциални рискове от влошаване на качеството на трудовите умения на съответните лица, отбелязват от БСК.

Според камарата от наличната информация се налага изводът, че икономическата политика е необходимо да бъде насочена към овладяване на негативните рискове пред динамиката на потенциалното производство, които са свързани със застаряването на населението, осигуряване на благоприятни условия за частни инвестиции и подобряване на производителността.