Кабинетът дължи на бизнеса 1,5 млрд. лева

Работодатели поискаха по-лесно да ангажират работниците за извънреден труд и по-лесно да ги пускат в неплатен отпуск

Бизнесът предупреди, че ако държавата продължи да отлага плащания по договори за обществени поръчки и по европрограми, това може да доведе до фалити и по-висока безработица. Отделно държавата създава така скрит огромен дефицит, който ще пренесе в новата бюджетна година. Докато финансовото министерство мълчи, днес регионалният министър повдигна тази завеса.

Един от първите министри, който призна, че министерството им е в огромен дълг към много частни фирми е Росен Плевнелиев. В коментара си пред Десислава Златкова той също не изключи това да доведе до фалити на предприятия.

Според Плевнелиев правителството дължи на бизнеса между милиард и милиард и половина лева. Точната цифра знае само финансовият министър Симеон Дянков.

1500 компании от строителния бранш са отказали да подновят регистрацията си за 2010 година в строителния регистър на Камарата на строителите в България. Това е над една четвърт от всички регистрирани строителни фирми. Дори причината за заличаването от регистъра да не е фалит, то със сигурност е спиране на дейността им, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.

"Нашето министерство е един много сериозен длъжник в момента на бизнеса в България. Цифрите сочат, че ние дължим около 250 млн. лв. - тези 250 млн. лв. са за вече извършени и сертифицирани видове работи", каза Плевнелиев.

Когато едно министерство, което и да е то, не плати на изпълнителите на един проект - те задлъжняват към подизпълнителите, към банките, към работниците във фирмите. А държавата дефакто е с огромен дълг в момент, когато правителството претендира, че балансираният бюджет е приоритет номер 1.

Според Росен Плевнелиев има решение, което да предотврати масови фалити - до края на месеца продължават преговорите на министерствата на финансите и на регионалното развитие и  благоустройството с банките и браншовите организации в строителството.

"Искаме да намерим тип споразумение, в което да бъде възможно компаниите да се финансират сега от банките, а държавата да поеме ангажимента тези плащания да ги разсрочи за края на 2010 или 2011, когато се очаква финансовата ситуация да се подобри", каза строителният министър.

Това за сега е схема, която се обсъжда само в строителния бранш, но според ресорния министър е време правителството да анализира възможностите тя да се приложи и в много други сектори.

Същевременно бизнесът предложи на социалното министерство пакет от мерки, с които да тушира негативните ефектите от кризата и да облекчи работодателите. Бизнесът иска заради кризата да работим извънредно, както и заводите които нямат никакви поръчки, по-лесно да пускат служителите в неплатен отпуск. Социалният министър Тотю Младенов обаче е резервиран към част от проектомерките.

Българската стопанска камара предлага при най-малките признаци на оживление в икономиката заводите по-лесно да ангажират работниците си да полагат извънреден труд, както отпаднат сегашните ограничения в закона като часове, над които не се разрешава извънреден труд. Така заводите ще могат да посрещнат и изпълнят по-лесно всички поръчки, мотивират се от Стопанската камара.

Друго предложение е, когато фирмата няма много поръчки, работодателят по-лесно да може да пуска хората в неплатен отпуск. Основният въпрос е кой ще се грижи за работника?

"Тоест дължимите обезщетения които биха платени при регистрация като безработен се дават на заетите, докато те са в неплатен отпуск от страна на работодателя. Така е в Чехия, Германия, Франция, в цяла Европа", каза Димитър Бранков, зам.-председател на БСК.

Работодателите искат да могат да се договарят със синдикатите във всяко отделно предприятие да спрат да плащат задължителните по закон шест заплати компенсация на служителите, които ще се пенсионират.

Във Враца социалният министър Тотю Младенов подчерта че тези реформи трябва да се дебатират сериозно със синдикатите и да не се правят на всяка цена.

"Най-неприемливо е предложението за извънредния труд, също така и да не се плаща на работниците това, което имат договорено в колективния трудов договор и което ги защитава в Кодекса на труда", каза Младенов.  

Каквото и да се реши трябва да има баланс между интересите на работник и работодател, категоричен е социалният министър.