Икономисти на БАН: Това са три сценария за българската икономика до 2028 г.
Икономически скок под знака на еврото и скрити капани пред растежа
Бум на моловете по света и у нас
БГ Бизнес
Молът е и най-агресивната форма за правене на търговия, но е и символ на модерния живот, обяснява доц. Цветокв
След пика на строителството на хотели ставаме свидетели на бум в строителството на молове. Модата им в последните години тотално ни завладя.
Молът е модерният вариант на класически търговски център, но и място за оползотворяване на свободното време с множество кафенета, ресторанти, кина, детски кътове и забавления.
"Молът е най-висшата форма на социално общуване в съвременния свят, молът е една хиперконцентрация на капитал, молът е и най-агресивната форма за правене на търговия, но е също символ на модерния живот", обяснява доц. Цветков от Икономическия университет във Варна.
Само в морската ни столица до 2011 г. моловете ще станат 12
Досега врати са отворили два. Градът ще разполага с над 1 млн. квадратни метра търговска площ. Никъде по света няма такава концентрация и затова според експертите е малко вероятно всички да печелят.
"Развитието на градовете диктува развитието на моловете, при нас обаче е точно обратното. Във Варна има парадокс - тази стихия, ако не бъде съчетана със стихийно развитие на модерна инфраструктура и високи доходи на хората, които участват в разпределянето на пазара, няма да се постигне икономическа ефективност", смята доц. Цветков.
Инвестициите в един търговско-развлекателен комплекс у нас може да е за десетки милиони евро, докато в Англия достигат до 2 милиарда. Строи се с кредити. Инвестицията се връща след 15 до 30 години. Неминуемо и този сектор ще бъде повлиян от световната криза
"Глобално погледнато, парите идват трудно. Банките все по-трудно отпускат заеми за жилищно, търговско и индустриално строителство. Механизмите на кредитиране ще се усложнят и ще има известно забавяне. Потребителите пък ще харчат по-малко. Източна Европа и конкретно България обаче са в по-добра позиция от Западна Европа, защото тук имаше икономически растеж, има по-голяма възвръщаемост", обяснява експертът.
Друго, което ни отличава, е че, за разлика от западняка, българинът в мола не прави планове колко пари ще остави, а често харчи всичко, което носи.
Навсякъде по света
моловете се разрастват и непрекъснато развиват концепцията си. От удобно място за пазаруване на всичко необходимо, през място за социални контакти, следващата крачка пред универсалните търговски площи е да заприличат на малки градове, поне по мащаб.
В търсене на първите следи на явлението "Мол" откриваме, че основните тенденции в пазаруването не са се променили с годините. Моловете във вида, в който ги познаваме днес, са модерното превъплъщение на отрупаните със стока чаршии. Още през Средновековието в големите градове са се организирали подобни масови тържища на закрито, което улеснявало както търсенето, така и предлагането.
Основният тласък на това явление е урбанизацията. Според анализ на списание "Форбс" съвременните молове са резултат от нарастващото търсене на луксозни стоки в гъсто населени страни като Бразилия, Русия, Индия и Китай. Към момента китайските потребители формират 12% от продажбите на луксозни стоки в глобален мащаб, като най-големият мол в света се намира именно там.
В съвременния свят универсалните търговски центрове играят и важна социална роля. Освен това чрез тях и най-масовите марки превземат по-лесно нови пазари. Всичко това върви в лъскавата опаковка на импозантни и причудливи сгради. Отново според класация на "Форбс" едни от най-забележителните молове в света се намират в Дубай, Япония, Китай, Съединените щати и Европа.
