Този курорт е като Малдивите, но по-евтин и много близо до България
Една от най-завладяващите характеристики на града е неговата система от стъклени пътеки
Технологии
Пазарът на дигитално здраве в България расте, но пациентите се доверяват за диагнозата на лекаря. Ново проучване показва какво очакват потребителите от AI, от лекарите и от аптеките
64% от анкетираните в България вече използват изкуствен интелект във връзка със здравето си. Делът е по-висок от глобалния резултат от 55%. Това показват данните за България от STADA Health Report 2026, международно проучване в 20 държави, което STADA провежда от 2014 г.
Българският потребител е готов за изкуствения интелект в здравеопазването, но не и за здраве без човек. За бизнеса това означава, че доверието се превръща в новата валута на дигиталното здраве.
Потребителят изпреварва системата. 40% от анкетираните са отворени към консултация с помощта на AI при 30% глобално. Показателен е и начинът, по който го използват:
С други думи, AI е преводач и помощник, а не заместител на лекаря. Хората търсят яснота сред прекалено много информация. 58% се чувстват претрупани от здравна информация, а едва 17% са сигурни, че могат да намерят надеждни източници.
Мобилните инструменти също печелят позиции. 44% използват здравни приложения в телефона си при 39% глобално.
Противно на очакванията, това не са личните данни. 54% от анкетираните се страхуват най-много от грешна диагноза. Тревогата за данните е при 33%.
За разработчиците на дигитални здравни решения изводът е, че точността и клиничната проверка тежат повече от маркетинга. 60% искат лекарят да има последната дума при плана за лечение.
Този модел е известен като „човек в цикъла“ (human-in-the-loop). Изкуственият интелект анализира и подсказва, но решението остава у специалиста. Точно такъв подход залага и европейската регулация.
Едва 13% напълно биха се доверили на дигитална аптека без физически обект и персонал. В същото време 60% предпочитат да купуват продукти без рецепта от локалната аптека (48% глобално).
Очакванията към аптеката обаче растат:
Пазарът не търси модел „само онлайн“. Търси съчетание между физическото и дигиталното, това което в бранша наричат phygital. Онлайн удобството се цени, но фармацевтът остава опора на доверието.
Европейският акт за изкуствения интелект (EU AI Act) определя повечето медицински AI системи като високорискови. Те трябва да отговарят на по-строги изисквания успоредно с правилата за медицинските изделия.
Сроковете обаче се изместват. Пакетът Digital Omnibus за изкуствения интелект е окончателно приет от Съвета на ЕС на 29 юни 2026 г. и е в сила от 27 юли. За AI, вграден в медицински изделия, изискванията за високорискови системи се прилагат от 2 август 2028 г., година по-късно от първоначалния срок.
Паралелно се изгражда и Европейското пространство за здравни данни (EHDS). Регламентът е в сила от 26 март 2025 г. и се въвежда поетапно. Целта е гражданите да имат по-голям контрол върху здравните си данни, а те да се обменят сигурно в целия ЕС.
„Информираният човек не е сам, до него са лекарят и фармацевтът. По-доброто здраве започва с разбиране на потребностите на хората и нашата роля е да подкрепяме именно тази връзка“, коментира Стефан Динев, изпълнителен директор на СТАДА България.
Българският потребител е дигитално активен, но предпазлив. Печелят компаниите, които предлагат точност, прозрачност и човешки контакт. В дигиталното здраве доверието вече е по-ценно от самата технология.

Една от най-завладяващите характеристики на града е неговата система от стъклени пътеки
Документът е подписан преди 165 години
Опасенията за устойчивостта на инвестициите в изкуствен интелект се засилват