Държавата е похарчила над 10% повече за пенсии през първото полугодие
Извършените разходи през първото полугодие на 2026 г. са 7,2 млрд. евро
Живеенето от залата до заплата може да увреди мозъка
Ето какво сочи ново проучване
Продължителният недостиг на пари е свързан с по-слаба памет още на 53-годишна възраст и с промени в мозъка, които могат да бъдат установени две десетилетия по-късно. Значение има обаче не отделният труден период, а натрупването на финансови проблеми през годините. До този извод стигат изследователи от Университетския колеж в Лондон, които са проследили живота на 2759 британци. Резултатите са публикувани в научното списание Innovation in Aging.
Проучването не доказва, че тревогите за пари пряко причиняват увреждане на мозъка. То установява устойчива връзка, която остава видима и след отчитането на периода и степента на образование, умствените способности в детството и социалната среда, в която участниците са израснали. Всички участници са родени през една и съща седмица на март 1946 г. и са част от най-дълго продължаващото във Великобритания наблюдение на хора от една възрастова група. Доходите, финансовите затруднения, паметта и други показатели са измервани многократно - от младостта до навлизането в 70-те години, пише "24 часа".
Учените не са приели за хронична бедност всяко временно намаляване на доходите. Проверявано е какво е финансовото положение на участниците на 26, 43 и 53 години. За трайно нисък е определен доходът на хората, попаднали сред най-бедните 20% поне при две от трите измервания. Отделно са задавани въпроси дали парите стигат, трудно ли се плащат сметките и налага ли се ограничаване на разходи. За постоянни финансови затруднения се говори, когато проблемът се появява поне два пъти при изследванията между 36- и 53-годишна възраст. В тази група попадат около 12% от участниците. Други 16% са били с трайно ниски доходи. Двата показателя често се застъпват, но не са едно и също. Човек може да получава сравнително ниска заплата, без да изпитва постоянни затруднения, както и да има приличен доход, който не стига заради дългове, голямо домакинство или високи разходи.
На 53 години участниците преминават два вида тестове При единия трябва за ограничено време да откриват определени букви сред множество други знаци. Така се измерва скоростта на обработване на информацията. При втория трябва да запомнят и възпроизведат списък от 15 думи, представен три пъти.
По-слабо и на двата теста се представят хората, които продължително са живели с ниски доходи или са имали затруднения с плащането на сметките. Най-ясна е разликата при вербалната памет. Установените ефекти не са огромни за отделния човек, но са последователни и могат да имат сериозно значение, когато засягат големи групи от населението. Между 53- и 69-годишна възраст паметта на хората с дългогодишни финансови проблеми намалява по-бавно. На пръв поглед това може да изглежда като положителен резултат. Обяснението на учените е точно обратното. Тези участници са започнали проследяването от значително по-ниско равнище. Част от загубата на когнитивни способности вероятно вече е била настъпила до навършването на 53 години. Затова и възможното последващо понижение е по-малко.
Допълнителни данни дават мозъчните скенери на няколкостотин от участниците. При хората, които трайно са били сред домакинствата с най-ниски доходи, на възраст между 69 и 71 години, е установен по-голям обем на мозъчните вентрикули. Това са кухини, изпълнени с течност, които обикновено се разширяват при намаляване на околната мозъчна тъкан. По-силна е връзката при мъжете, при хората, израснали в неблагоприятна среда, и при тези, които са с увеличен риск от болестта на Алцхаймер. Разликата между мъже и жени обаче трябва да се тълкува внимателно. Става дума за поколение, родено през 1946 г., когато от мъжете много по-често се е очаквало да осигуряват основния доход на семейството.
