Човешкото желание за въглехидрати може да произтича от древна ДНК

Революционно изследване дава отговорите на важни въпроси

Хора, които се борят да намалят приема на въглехидрати, може би могат да обвинят древна ДНК, която все още се крие в тях, показва ново проучване.

Една средна заплата в кофата: БГ домакинството изхвърля голямо количество храна

614 милиона килограма годишно е храната, която се похабява в България

Хората носят множество копия на гена на слюнчената амилаза (AMY1), който помага да започне разграждането на нишестето в устата - първата стъпка в храносмилането на богати на въглехидрати храни като хляб и тестени изделия, казаха изследователи, пише upi.com.

Дублирането на този ген може да се е случило още преди повече от 800 000 години, много преди появата на земеделието и е помогнало за оформянето на човешката адаптация към нишестени храни, твърдят изследователите.

Маслото в Европа поскъпна до рекордни нива

Защо се случва това?

Амилазата е ензим, който разгражда нишестето до глюкоза и придава отличителния вкус на хляба, казаха изследователите.

„Идеята е, че колкото повече амилазни гени имате, толкова повече амилаза можете да произвеждате и толкова повече нишесте можете да усвоявате ефективно“, каза изследователят Омер Гьоккумен, професор по биологични науки в Университета на Бъфало.

Годишният темп на инфлация в еврозоната се стопи до 1,7%

Къде е България спрямо останите страни към септември 2024 г.?

За целите на изследването изследователите са анализирали генетиката на 68 древни човешки тела, включително човек, живял преди 45 000 години в Сибир. Те открили, че ловците-събирачи преди селското стопанство са носили средно четири до осем AMY1 копия в своя генетичен състав, което предполага, че хората вече са се адаптирали да ядат нишестени храни много преди да започнат да отглеждат храни като пшеница и картофи.

Дубликати на ген AMY1 също са открити при древни човешки предци като неандерталци и денисовци, добавят изследователите.

Аз съм от Япония и това е храна №1, която имам в кухнята ми

Япония продължава да е дом на едни от най-дълголетните хора в света

„Това предполага, че генът AMY1 може да се е дублирал за първи път преди повече от 800 000 години, много преди хората да се отделят от неандерталците и много по-назад, отколкото се смяташе досега“, каза изследователят Куондо Ким, постдокторантски сътрудник в Джаксъновата лаборатория за геномна медицина.

Тези първоначални дублирания на гена AMY1 „позволяват на хората да се адаптират към променящите се диети, тъй като потреблението на нишесте нараства драстично с навлизането на нови технологии и начин на живот“, каза Гьоккумен в съобщение за новините на лабораторията.

Докато хората се разпространяват по света, гъвкавостта в броя на копията на AMY1 им позволява да се адаптират към нови диети, в зависимост от околната среда около тях, казаха изследователите.

Как стана така, че мъж похарчи 800 млн. долара за 2 пици?

Отговорът ще ви изуми

Земеделието допълнително промени човешката генетика. Европейските фермери забелязаха скок в средния брой копия на AMY1 през последните 4000 години, вероятно воден от техните богати на нишесте диети.

Новото проучване е публикувано в четвъртък в списание Science. Това изследване може да има практически, реални последици за съвременните хора, страдащи от затлъстяване и диабет тип 2, казаха изследователите.

„Като се има предвид ключовата роля на вариациите в броя на копията на AMY1 в човешката еволюция, тази генетична вариация представлява вълнуваща възможност за изследване на нейното въздействие върху метаболитното здраве и разкриване на механизмите, включени в храносмилането на нишестето и метаболизма на глюкозата“, каза изследователят Фейза Йълмаз, асоцииран учен по компютърни науки в лабораторията Джаксън.