Хранилището в Чирен – пълно на 1/3

- Вчера беше взето окончателното инвестиционно решение за изграждането на терминала за регазификация на втечнен природен газ в Александруполис. Какво означава това за България и „Булгартрансгаз“?

Вчера се случи един изключително ключов момент не само за България, но и за газовата диверсификацията в региона на Балканите. Това което взехме като решение заедно с останалите акционери („Булгартрансгаз участва с 20% в проекта –бел. ред) е окончателно инвестиционно решение.

Това означава, че всички необходими условия за взимане на такова решение са постигнати. Едно от тях е резервиране в дългосрочен план на необходимият капацитет. Второто условие бе осигуряване на необходимото финансиране, което идва от три източника – грантови средства по европейски програми, заем от Националната банка на Гърция и съответното акционерно участие. На трето място е наличието на договори за осигуряване на необходимото технологично оборудване.

Взеха окончателно инвестиционно решение за газовия терминал в Александруполис

Това е най-важната стъпка преди навлизане във фазата на изграждане

Така процесът за реализацията вече е необратим, а терминалът ще бъде изграден до края на 2023 г., както предвижда оптимистичният вариант. От 1 януари 2024 г. терминалът ще може да осигурява газ не само за Гърция и България, но и за страните от региона.

- Какъв е резервираният капацитет на терминала към момента?

Целият технически капацитет на съоръжението е 5,5 млрд. кубически метра от които на база дългосрочни договори с подписани правнообвързащи документи са резервирани 2,6 млрд. куб. м. Този капацитет е резервиран за няколко държави в региона. Освен „Булгаргаз“, които са запазили 500 млн. куб. м. за период от 10 години, има резервирани количества и за Гърция, Румъния и Сърбия.

- Кога ще бъдат предложени количества по нерезервирания капацитет на съоръжението в Александруполис?

Всички акционери предвиждаме в рамите на 2022 г. да предложим останалият нерезервиран капацитет на дългосрочна база, а в момента на въвеждане на експлоатация и на краткосрочна база.

Вижте перспективите пред газовите трасета към България:

- Откъде ще дойдат доставките на втечнения природен газ?

САЩ са най-големият производител на ВПГ в целия свет, като разчитаме, че от там ще дойдат и основните доставки от синьо гориво, добито по шистова технологии. Също така има големи находища в Катар, Египет и други страни в света.

- Тази седмица „Булгартрансгаз“ обяви, че проектът за разширяване на подземното газово хранилище в Чирен ще получи 78 млн. евро безвъзмездно финансиране  от ЕС. На какво ниво е реализацията на проекта?

Това е още една добра новина. Ние имаме дългосрочни партньорство с колегите от Главна дирекция Енергетика(към ЕК) и това всъщност не е първото финансиране, което сме успели да осигурим. Към момента, включително и част от предпроектните проучвания за разширението на хранилището бяха финансирани. С европейски средства по програмата Свързана Европа се очаква да стартираме изграждането през тази година и междусистемната връзка със Сърбия. Тези 78 млн. евро, които ще получим са приблизително оокло 50% от стойността на целия проект(за разширение на хранилището – б.р). Това е и най-голямото единично финансиране, което сме получавали до момента

„Булгартрасгаз“ работи по този проект от 2010 г., година след 2009 г. когато имаше отново криза с доставките на газ. Бяха проведени много проучвания, за да се докаже техническата възможност за разширение на резервоара на газогранилището. През 2021 г. приключи и последното изследване с т.нар 3D сеизмични проучвания, отново със средства от ЕК.

На този етап проектът се състои от 3 подпроекта. Първият е изцяло подмяна на наземното обсрудване, тъй като там работи с руско оборудване от седемдесетте години на  миналия век. Втората част е прокарването на нови експлоатационни и наблюдателни сондажи, които да са минимум 11 на брой. Третият подпроект е изграждането на нов довеждащ газопровод до хранилището, който да успее да поеме количествата, които ще влизат и съответно излизат в „Чирен“

Новият проект ще доведе до удвояване на обема. Ако в момента той е 550 млн. куб. м ние предвиждаме той да достигне 1 млрд. и съответно да удвоим капацитета за добив и съхранение на дневна база. Той сега е около 4.7 млн. куб. м. на ден, а ние искаме да достигнем между 8 и 10 млн.

- Кога очаквате разширението на газохранилището да приключи?

Това което сме декларирали е че до края на 2024 и началото на 2025 г. разширението ще бъде въведено в експлоатация.

Ние работихме активно през миналата година по отношение на подпроекта за наземното оборудване имаме значителна проектна готовност. Сега вече имаме инвестиционен проект, по който стартирахме съгласователни процедури със съответните инстанции в България. Имаме подготвен доклад по ОВОС (Оценка за въздействие върху околната среда), който входирахме на 21 януари в Министерството на околната среда и водите.

Успоредно с това готвим документация за обществена поръчка за наземните съоръжения, като нашата цел е в рамките на февруари да я стартираме. През втория месец на годината планираме и да стартираме обществена поръчка за проектиране на довеждащия газопровод, а до средата на тази година да има такава и за сондажите и подземните съоръжения.

- Има ли търговски интерес към новите обеми, които ще предлагате след разширението?

Високата запълняемост на газохранилището, която през предходните години, с изключение на 2021 г, надминава 95% ни дава увереност че ще има търговски интерес. На следващо място е че проектът за разширение е в много тясна синергия с терминала за втечнен природен газ в Александруполис. Тъй като има рестриктивен период, през който количеството природен газ дошло с кораб трябва да изтеглен и въведен в мрежата.  За това двата проекта са неразривно свързани.

В тази връзка ние очакваме значителен интерес от търговци и доставчици на природен газ, които да могат да ползват хранилището, за да могат да покриват флуктоациите в пазара, който е не само в България но и в съседните държави.

За това сме убедени, че основният допълнителен интерес в ползването на хранилището ще дойде от втечнения природен газ, който ще идва от терминалите в Гърция.

- Бихте ли казали към този момент какъв обем е запълнено газовото хранилище в Чирен?

То има своите специфики и се използва за покриване на сезонните неравномерности на природен газ в България поради тази причина то работи на двусезонен график – нагнетателен сезон и добивен сезон.  Нагнетателният спира в края на октомври, а от началото на ноември започва добивният, в който се черпят количества от Чирен.

Към 28 януари количествата, които са съхранени в хранилището представляват 32% от общия технически обем от 550 млн. куб. м.

- Каква е разликата спрямо същия период на миналата година?

Спрямо същата дата на 2021 г. ние наблюдаваме спад от 16%. Това е функция на и на края на нагнетателния сезон в който сме имали по-малко количества в сравнение с предходната година. Така в края на октомври горе долу с около 20% имахме по-малко нагнетени количества до около 75% от общия обем спрямо предходните две години, когато сме достигали 95-99%.

- На фона на тези данни, имате ли някакви притеснения за газовите доставки предвид напрежението между Русия и Украйна?

Ние съвместно с Министерството на енергетиката и по заповед на министъра в последните дни направихме правим подобни анализи. Към този момент нямаме данни от нашите ползватели, че нямаме данни за потенциално прекъсване или намаляване на доставките, както за България така и за региона.

От друга гледна точка сме длъжни да наблюдаваме динамичната среда, за да може да реагираме своевременно и да запазим в максимална степен както домакинствата в България така и индустрията и да осигурим преноса на природен газ,

В действителност заради количествата, които са по-малко на разположение в момента в Чирен, има известен риск при евентуално прекъсване или ограничаване на доставките да се засегне пазарът в България. По-ниските количества правят и тегленето на газ от хранилището по-трудно. Надявам се да не се стигне до вариант за конфликт между Русия и Украйна

- Има ли някакъв авариен план, който се предвижда от Вашето дружество в случай на спиране на газовите доставки от Русия?

Имаме авариен план, имаме изискване по Закона за енергетиката и регламент на ЕС за действия, които могат да бъдат предприети в случай на застрашаване или прекъсване на доставките до съответна държава членка. Имаме авариен план за действие, издаден от министъра на енергетиката. Има изискване по Наредба 10, която също е издадена от министъра на енергетиката. Има и инструкция за действия в рамките на „Булгартрансгаз“.

Надявам се да не се стигне до такава ситуация. Ние ежечасно следим газовите потоци, наляганията на входните точки в нашата мрежа и имаме готовност да реагираме съобразно тези документи.

- Има ли някаква промяна от началото на годината?

Нямаме данни. Всички заявени количества на входните точки се изпълняват спрямо заявките. Към настоящия момент ние не разполагаме нито с информация от ползвателите на нашата мрежа, нито на база наблюдение на нашата система не разполагаме с някакви притеснителни данни.

- От руска страна идвало ли е някакво съобщение за някакво евентуално прекъсване на доставки?

Под никаква форма не сме получавали такова съобщение. Дори и да има, трябва да бъде получен през „Булгаргаз“ и , съответно, руската страна да ни предупреди нас като оператор.

- За колко дни биха стигнали количествата в Чирен?

Това би било едно предположение в момента. Не трябва да се забравя, че ние сме осигурили съответните алтернативни маршрути и източници, както е по изискване на Европейската комисия. Ние в момента имаме достатъчно свободен технически капацитет, който да бъде входен от държави членки на ЕС, а именно от Гърция при Сидерокастро, както и от Румъния, за да осигурим необходимите количества не само за уязвимите потребители.

- В края на минималната година съобщихте, че има техническа възможност да се получават всичките договорени количества природен газ от Азербайdжан, но са необходими преговори с другата страна. Дали към днешна дата има някакво развитие на тези преговори?

За съжаление, не разполагам с допълнителна информация, тъй като преговорите се водят между компаниите, които са ги сключили, а ние не сме страна в тях.

На какъв етап се намират проектите за междусистеми връзки със Северна Македония и Сърбия, за която говорихте и преди малко?

По отношение на тази със Република Северна Македония бях на посещение там на 18 януари, където беше проведена среща със колегите от тяхна страна. Още от времето на правителството „Зоран Заев“ имаме подписан меморандум за развитието на нов интерконектор Петрич-Струмица. Отново бе потвърден интереса, че този проект трябва да се развива. Очаквам, следващата стъпка по реализацията е да проведем обвързващ пазарен тест и в случай че той бъде успешен, а аз съм сигурен, че има такива дадености да започнем реалната фаза на проектиране и строителство. Този проект е част от приоритетните инфраструктурни проекти включен в една от съвместните междуведомствени работни групи.

Работим активно с колегите от Сърбиягаз. Имахме забавяне по отношение на обществената поръчка за строителството на интерконектора. Наскоро се проведоха и заседания на Върховния административен съд във връзка с това. Очакваме решения от тях и в случай, че то е в наша полза и потвърди нашите решения имаме готовност още февруари да сключим договори и реално тази година да започне строителството.

Приключиха ли дейностите по проекта „Балкански поток“?

Проектът на разширение на газопреносната мрежа е финализиран. Ние като оператор трябваше да реагираме, на взетото решение на Руската федерация че ще спре доставките на природен газ по основното трасе, което беше по Трансбалканския газопровод и че ще бъде изграден Турски поток през черно море директно до територията на Турция.

Това което реализирахме поетапно като проект е изграждането на съответната инфраструктура в близост до българ-турската граница а именно линейна част и газоизмервателна станция и считано от 1 януари  2020 г. всички доставки започнаха да се доставят по това трасе. Успоредно с това изградихме 475 газопреносна мрежа в северната част на България, както и две компресорни станции. Считано от 1 януари 2021 г. ние транспортираме природен газ към територията на Сърбия, а от 1 октомври м.г. и за Унгария, съответно Босна и Херцеговина и с възможност да достигне и до Австрия.

- В чисто финансов и търговски аспект, каква беше 2021 г. за „Булгатранзгаз“ от гледна точка на количествата, които бяха консумирани в България и тези, които бяха транзитирани в страната?

2021 г. е успешна. Имаме постоянен тренд на увеличение на потреблението на природен газ на територията на България. За цялата 2021 г. консумацията е била 3,5 млрд. куб. м, в сравнение – през 2020 г. са били 3,1 млрд., а през 2019 г. са били под 3 млрд. Също забелязваме и увеличение на количествата, които се пренесли през трансграничните точки – към съседните нам държави. През 2021 г. са над 10 млрд. куб. м, а през 2020 г. са били 3,8 млрд. куб. м.

По отношение на финансовите резултати, 2021 г. е успешна. Имаме 51% ръст в приходите на „Булгартрансгаз“. В реални цифри – все още са прогнозни данни, тъй като финансовият отчет ще бъде готов до края на месец март, но 400 млн. приходи за 2020 г., за 2021 г. – 605 млн. лв.

- Какви са плановете на дружеството да се включи във водородната революция, която предстои. Какви проекти залагате така, че страната ни да отговори на повишена консумация на водород в бъдеще?

„Булгартрансгаз“ работи активно в променящите се среда в рамките на Зелената сделка и зелените енергии. В рамките на 2021 г. станахме членове на две международни организации, които се занимават с водород. Активно работим и в рамките на ENTSOG (тъй като съм член на Борда на директорите) по отношение на развитието и ангажимента на операторите на мрежи за природен газ. Имаме съвместни проекти с оператора на гръцката газопреносна мрежа за т.нар ретрофитинг на системите. Това, което се очаква, е че от 2025 г. на ниво европейски регламент ще има ангажимент за възможност за минимум 5% пренос на водород през мрежите за пренос на природен газ. Подали сме няколко проекта за проучване в техническите възможности в тази сфера.

Ние сме подали проект, който е включен във всички версии на Плана за възстановяване и устойчивост – за изграждане на водородопровод на територията на Маришкия басейн. Това е проект за един водородопровод с дължина между 125 и 135 км, който да свърже нашата газопреносна мрежа с проекта ICGB и който да осигури възможност за целия Маришки басейн - първоначално за пренос на природен газ блендиран, миксиран с водород и в последствие с тръбопровод, който е 100% готов за пренос на водород. Считаме, че този проект е изключително важен за осигуряване на електроенергийния микс за територията на България и в рамките на прехода за нулеви емисии на въглероден диоксид. Това е т.нар колаут газа не само в България, но и в рамките на ЕС.