Опасност от поскъпване на стоките в магазина заради спорен опит за защита на конкуренцията

Опасенията на бизнеса, представени от Божидар Данев от БСК, срещу "европейските" аргументи на един от вносителите Румен Гечев

Промените в Закона за защита на конкуренцията, внесени от социалистите и приети на първо четене от парламента във вторник, нарушават редица принципи, заплашват конкурентната среда и създават условия цените на стоките да започнат да растат. Такова предупреждение направи изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев в предаването „Тази сутрин” по bTV. Един от вносителите – Румен Гечев, настоя, че промените отговарят на „най-добрите практики в Европейския съюз”.

Според вносителите – петима социалисти и Йордан Цонев от БСП, с предложените промени се целят пазарни и равнопоставени условия за българските производители, въвеждат се пазарни принципи при договарянето, ще се гарантира на българските производители ръст в производството, а оттам и повече постъпления от данъци и повече работни места. Според социалистите търговските вериги са „в позицията на силния” и задължават производителите да намаляват цените, което водело до продажба на български стоки под себестойност, а оттам до фалити на предприятия и нови безработни. Сред мотивите на вносителите са и многото условия за намаляване на цените, които фигурират в договорите с търговците.

Божидар Данев подчерта, че Българската стопанска камара също е против недобросъвестните търговски практики, но изрази силни съмнения, че те ще бъдат преодолени с предлаганото антитръстово законодателство.

Цените ще тръгнат нагоре, предупредиха веригите

Големите вериги реагираха остро на измененията в Закона за защита на конкуренцията. По думите им - въвеждането на понятието „значителна пазарна сила" за едрите търговци, е най-малкото некоректно, защото те държат едва 36% от пазара.

„Не виждаме никаква логика държавата да свръхрегулира този пазар и да поставят тези регулации в Закона за защита на конкуренцията, където по принцип се регулират компании, които имат монополно положение и се урежда проблемът с картелирането, каквото в нашия бранш няма”, подчерта изпълнителният директор на „Сдружение за модерна търговия" Йордан Матеев.

Според промените, Комисията за защита на конкуренцията трябва да одобрява договорите и общите условия на големите търговски вериги. „Ако КЗК взема отношение по всички типови договори и общи условия - то това ще доведе до уеднаквяването им, което ограничава конкуренцията, отколкото да я защитава”, посочи още Матеев.

Прогнозите на бранша са, че от тези промени ще пострада най-много крайният потребител, тъй като цените ще скочат. Проектозаконът ще работи и срещу малките и средни производители. „Проектът ще увеличи вноса и ще намали вносът на доставчиците, с които международните търговски вериги имат договори”, посочи Йордан Матеев.

Големите вериги не приемат критиките на малките производители, че някои от условията в договорите допълнително ги товарят - като това да плащат за реклама в брошури и промоции. „Ако няма никаква публична комуникация - и просто има един продукт - той няма как да стигне до потребителя, ако няма някакви маркетингови инструменти - и там веригите помагат на производителите. Няма как да ги насилят да сключат някакъв договор”, твърди изпълнителният директор на „Сдружение за модерна търговия".

Хипермаркетите не се плашат от евентуален бойкот на хлебопроизводителите, защото са обвързали отношенията си с договори.

Проблемите на малките производители

Големите вериги изядоха дребния бизнес в България - това е мнението на собственик на фурна за хляб от Кърджали. Дългогодишният хлебар Ганчо Младенов няма обяснение как хляб, който струва поне 70 стотинки, се продава за 50.

След 19 години производство Ганчо Младенов е на път да затвори фурната си - не защото хлябът му не струва, а защото пазарът му вече се е свил до няколко редовни клиенти от съседните блокове. „Ние продаваме, когато слезе човека от блокчето и влезе в бакалийката долу и си вземе едно хлябче, защото няма да тръгне да иде до голямата верига да купи два хляба или едно кисело мляко. Това продаваме - продаваме колкото да не е без хич”, обясни производителят.

За толкова години труд хлебарят е устоял на какви ли не кризи, но най-големият удар по бизнеса му нанасят големите търговски вериги. „Не може аз 19 години да съм на този пазар и тука в последните 3-4 години вече да не мога да дишам. Каква е била логиката в ония щури години, когато имаше кризи, пари нямаше, нищо нямаше - брашно нямаше, молихме се на опашки пред зърнени храни да вземаме брашно - тогава оцелявахме. Сега изведнъж сме на ръба на фалита”, недоумява Ганчо Младенов.

За да оцелее хлебарят, съкращава работници и намалява производството си до минимум, но компромис с качеството на хляба не прави и цената не пада. „В по-малките предприятия е малко по-висока себестойността, моята е от порядъка на 72,3 стотинки”, посочи хлебарят.

В голямата верига същият хляб струва 50 стотинки. „Ами ако е откраднато брашното и не си плащат тока, няма да говоря за другите работи, излиза. Просто няма как да се случи - под 58 стотинки няма брашно. 650 грама хляб - едно 450 грама е брашното и къде са всички други неща?” отбелязва Ганчо Младенов.

Сметките на хлебаря обаче са далеч от изискванията на клиентите – хората в Кърджали масово споделят, че не могат да си позволят да държат на качеството. „Няма евтино и качествено. Съжалявам за майка ми и родителите ни, които получават някакви мижави пенсии, няма как - не можем да станем социалния министър аз и моите колеги в България”, казва хлебарят.

За да избегне фалита обаче хлебарят буквално се е превърнал в Мистър „Труд” - той е и технолог, и общ работник, и пласмент, и продавач.

Критиките към промените

Според Божидар Данев с новия закон се нарушават други сериозни законови принципи – основният принцип на договорното начало, свободата на договарянето, гарантирането на пазарната икономика и свободата на самоинициатива, свобода на съдебния контрол.

„Няма и оценка за въздействието върху търговците и върху потребителите”, разкритикува още председателят на БСК.

По думите му, нарушава се и принципа за свободно движение на стоки, а освен това промените са половинчати, защото не засягат и услугите. „КЗК ще стане трета страна по договора и ще има прекалено силни правомощия – ако има право да налага санкция в размер на до 10% от оборота, какви превантивни мерки трябва да предприемат търговците? Цените със сигурност ще тръгнат нагоре”, прогнозира Данев.

„Освен това законът е само за търговците, не за доставчиците – ще срути конкуренцията, защото ще спрат да работят с малките доставчици, които ще попаднат под ударите на закона – цените ще тръгнат нагоре”, допълни още представителят на бизнеса.

„Защо е само за стоки, а не за услуги, както е в Европа? Защо е само за търговците, а не за доставчиците? Да не говорим какви негативни сигнали пращаме на чуждестранните инвеститори”, обобщи критиките си Божидар Данев.

Той изрази предположението, че ако промените влязат в сила, те ще предизвикат деформация на икономическата среда в България. „Трябва да се направи внимателна оценка на въздействието. Вносителите хвърлят в НС законопроекта, без да оценят въздействието. Това не се регулира с антитръстово законодателство”, категоричен бе Данев.

Аргументът „ЕС”

Румен Гечев оправда критикуваната половинчатост на промените, като подчерта: „Не можем изведнъж да променим цялата рамка”. В същото време обаче той настоя, че такова законодателство вече действа в останалите 27 държави-членки на Европейския съюз.

По отношение на оценката за въздействието на законодателните промени върху средата, Гечев подчерта, че България няма време да прави 10-годишна оценка. „България е последната страна по усъвършенстване на закона за конкуренцията. Ние сме в непрекъснати разговори с търговските сдружения”, обясни той.

Румен Гечев многократно подчерта, че промените са в синхрон с европейското законодателство и „добрите практики на ЕС”. „Монополът не пада от небето, а възниква, когато се нарушат правилата на конкуренцията. Конкуренцията е задължително условие за пазара. Най-важното законодателство на държавите-членки е антитръстовото законодателство”, изтъкна той.

Гечев бе категоричен, че Комисията за защита на конкуренцията няма да получи „никакви извънредни права”. „Няма цивилизована страна, в която да няма такъв орган. Регулацията не е санкция. Това с 10% сме го взели от законодателството на ЕС. Държавата в цял свят налага санкции на тези, които нарушават конкуренцията”, категоричен беше той.

„Действаме по правилата на ЕС – България е членка на ЕС, действай по правилата на ЕС и няма проблеми. Как ще вървят цените зависи от пазара”, допълни още Гечев.
По отношение на сигналите към чуждите инвеститори, социалистът изрази критично мнение. „Ние искаме български и чужди инвеститори, които предлагат качествени стоки на разумни цени. Не такива, които мачкат българските производители и потребители”, коментира Гечев.

„Хипермаркетите е естествено да реагират по такъв начин, защото засягаме интересите им. Това показва, че сме сложили пръст в раната и сме въодушевени от реакцията. Целта е защита на малкия и средния производител в България, не позволява тъпчене на българските производители, независимо с каква националност е капиталът”, категоричен беше Гечев, без да даде отговори на поставените въпроси и отправените критики.