Какво губи България от това, че не добива газ?

Най-голямата надежда на България за газова независимост е блока „Хан Аспарух” в Черно море

Българската държава ще търпи загуби, а нейните граждани ще продължават да живеят бедно, докато се защитават чужди интереси, независимо какви са те. Докато се допуска създаването на определени силни икономически субекти под бранда на чужди компании, се формират условия за съществуването на определени политически лобита, започва да се формира политическо влияние в защита на чуждестранните интереси.

Външните инвестиции са добре дошли, но кога ще бъде защитен българският интерес?

Действията на Русия спрямо Украйна провокираха дебати в Европейския съюз за създаване на дългосрочни стратегии за намаляване на енергийната зависимост от Русия. Време е и България да помисли за дългосрочна стратегия в този сектор. Държавата не трябва да купува газ, а да разработи всички собствени находища.

Най-голямата надежда на България за газова независимост е блокът „Хан Аспарух” в Черно море и докато България спи дълбок сън, Румъния се възползва от хаоса и политическата нестабилност в държавата и много деликатно предявява претенции към нашата морска част и то за 14 220 кв. км. Макар и малък, добив има от офшорните находища „Каварна”, „Калиакра” и „Каварна изток” и най-новото находище до село Девинци, но най-големите запаси на България са именно в блок „Хан Аспарух”.

Прогнозите от 3D – сеизмичните проучвания на френската компания „Тотал” , австрийската OMV и испанската „Репсол” са за минимум 100 млрд. куб. м. и като се има предвид, че България в момента консумира около 2,5 млрд. куб. м. газ, всеки, който е ходил на училище, може да сметне, че за минимум 30 години напред ще си подсигурим газовата независимост само от блок „Хан Аспарух”. И няма да има нужда да купуваме газ от която и да е друга държава.

Това е само една от прогнозните в собствените ни находища. Друга прогноза има за 2 млрд. куб. м. в блоковете „Провадия” и „Тракия”, като се прогнозира, че запасите в „Провадия” са повече и се очаква добив на нефт.

Законодателни промени

От Министерството на икономиката и енергетиката посочват, че има подадени заявления за търсене и проучване на нефт и газ в областите Велико Търново, Разград, Търговище, Шумен, Сливен, Видин, Монтана, Враца, София област и Ловеч.

Трябва да се помисли за създаването на държавна газо-добивна компания, да бъдат закупени най-новите технологии за добив на газ и нефт, за да може да се достигне ниво на сигурност, за каквато в последните години изобщо не може да се говори. Съобразена със законодателството на Европейски съюз, тя би донесла положителни резултати за държавата.

Търговете за газодобив трябва да са открити, за да има конкуренция между компаниите. При процедура за концесия трябва да бъдат поканени максимален брой компании, за да може инвестицията, която е уредена в чл. 5 от Закона за концесиите, да бъде колкото може по-голяма. Всичко трябва да бъде публично, за да измие България срама, който носи години наред, че всичко се върши под масата. Така, когато се обявяват търгове в други сектори, ще има повече чуждестранни инвестиции.

При сключването на договори за концесия, печалбата от добиването на природен газ трябва да е в полза на българската държава под строг контрол. При започване на добив отчитането на добитото количество трябва да става на всеки три месеца вместо на шест, както е сега. Първо трябва да се покрият газовите нужди на страната и сваляне цената за вътрешния пазар, да се остави голям резерв и каквото количество остане, да се изнася, за да има реални приходи в хазната.

Българско участие

Български компании трябва да участват в проекти за добив, транспортиране, разпределение и реализиране в чужди държави. По-този начин взаимното проникване на капитали се превръща в най-важен фактор на тези взаимоотношения. Български компании трябва да се включат с предложения в изграждането на двата терминала за втечнен газ в Александруполис и Кавала в Гърция. Така ще си осигурим достъп и до Трансадриатическия газопровод, който ще пренася газ от Каспийския регион и Близкия изток до Европа. Първоначалният източник на газ е находището „Шах Дениз 2” в Азербайджан. Проектът се поддържа от Европейския съюз и е част от Южния газов коридор на Европа, а газът от откритите големи находища в Израел и Кипър по-всяка вероятност ще бъде пренасян от кораби за втечнен газ, защото така ще бъде най-бързо, лесно и изгодно. Това ще доведе до съобразяване с позицията на България, а не само нашата държава да се събразява, защото ние от много години насам сме с вързани ръце.

Трябва да се правят опити за включване в големи проекти като „Южен поток” за пренос на газ, както са се включили френската EDF (15%), италианската ENI (15%) и немската Wintershall (15%), тъй като постоянно се твърди, че няма пари. След като вече проектът „Южен поток” е спрян, договорът може да бъде преразгледан и да бъде договорено част от тръбите за проекта да се произвеждат в България, а не в силните икономики в Европа, които постоянно ни използват, за да си измият ръцете с нас.

Такъв модел ще осигури много по-надеждно енергийната безопасност, тъй като той обединява взаимните интереси и рискове във всички звена на енергийната верига.

Финансови ползи за България

Това е една реална алтернатива за създаване на работни места, а не да се твърди, че проектът ще донесе хиляди работни места. Това не е вярно - той може да донесе хиляди работни места, но не и за България. За изграждането на надземната част не са нужни много хора, защото по-голямата част от дейността е механизирана и автоматизирана и от човешкия труд няма толкова голяма нужда. За изграждането на подводната част се влагат много усилия и средства и голяма част от парите ще отидат в други европейски икономики, които участват в реализирането на проекта „Южен поток”.

Една от големите загуби за България е, че договорите от добивите не се сключват в наша полза. Парите излизат от нашата държава и отиват в чуждите икономики, в нашия бюджет няма пари и трябва да се теглят кредити, които трябва да се плащат от българските граждани. Загубите са за милиарди, защото се допускат чужди компании да дирижират нещата, а те, естествено, защитават интереса на собствените си държави.

Как и по какъв начин се печелят конкурсите на добивните компании, не е ясно, а когато е проявена толкова много некомпетентност в една област, следва логиката, че има умишлени действия. При повечето конкурси критериите са твърде завишени за малка страна като България, която не е развила този сектор. Трябва да се улеснят условията, при които се подават документи, за да бъде по-лесно на добивните компании.

Един пример за провален конкурс е този за блок „Терес” в дълбоките води на Черно море, където е имало заявен интерес от няколко международни компании, а накрая нито една компания не подава оферта заради тежките условия. Изискванията и контролът трябва да се завишат, след като започне същинския добив.

Каква позиция да заеме България

България трябва да бъде много твърда при сблъсъците на интереси в енергетиката и да отстоява позициите си. Докато всички държави в Европа търсят някакви алтернативи на газовата зависимост от Русия, избягвайки удар по икономиките си, и подсигуряват спокойния живот на населението си, българската държава не прави нищо. И малката надежда за газова независимост ще й бъде измъкната от Румъния, защото е от ясно по-ясно, че управляващите там мислят как да подсигурят наслението си.

След като все още Русия не е пуснала газа за Украйна, а те нямат алтернатива, следва зима и най-вероятно ще започнат да крадат от транзита на газ за Европа, за да подсигурят собственото си население. Този конфликт е заплаха за българската икономика, която няма алтернативен снабдител. Интерконекторните връзки не са готови и, макар и малък, собственият добив на България намалява. Страната отново пропуска да направи изводи от предишни последствия, от което следва още една загуба поради това, че никой не е предприел мерки.

Изводът е елементарен - при евентуално спиране на газовите доставки от Русия, България няма откъде да внесе газ - нито от Турция, нито от Гърция, нито от Румъния или Сърбия, защото междусистемните газови връзки не са изградени, ще се изконсумират газовите запаси и след това какво? Тук изниква въпрос без отговор: След като има газови запаси за години напред, защо не се разработят находищата, а се сключват договори за закупуване на газ?

Местният добив като алтернатива

Ако се разработят нови газови находища и има приходи в хазната, а не само от таксите на чуждестранните тръбопроводи, напрежението у хората ще спадне. Това ще доведе след себе си по-евтино парно и топла вода, реално ще могат да се повишат пенсиите, а и минималната работна заплата.

Ще бъдат създадени нови работни места в предприятията, чието производство се захранва с газ, защото цената, при която излиза продуцията им в момента, не е конкурентноспособна на световния пазар.

Това е и една важна перспектива за насърчаване на газификацията във всички сектори.

Друго важно следствие ще бъде възможността младите хора да намират смисъл да остават в страната си, защото скоро няма да има кой да плаща пенсиите.
Има толкова много възможности за разработване на газови находища с прогнозни количества, от които, като се направи сбор, България ще бъде газово независима минимум 40 години напред, навеждат на мисълта за корупционни схеми в ущърб на държавата.

Към момента България не е решила въпросите с осигуряването на сигурността чрез диверсификацията на източниците и маршрутите на газовите доставки и всички тези въпроси остават без отговор.

Илия Илиев. Личен Архив.

Илия Илиев роден през 1986 г. в град Хасково, средното си образование завършва там в ПГДС „цар Иван Асен 2” със специалност Строителство и Архитектура.

Завършва бакалавърска степен в специалност „Международни отношения” в Нов български университет с дипломна работа на тема: „Газпром” като инструмен за външнополитическо влияние на Русия”

Продължава образованието си с магистратура по специалността „Сондиране, добив и транспорт на нефт и газ”