600 000 българи работят на 8-часов работен ден, но остават бедни

Те най-често получават около или под 400 лв., които не е достатъчни за нормален живот

Над половин милион българи влизат в категорията „работещи бедни”. Държавате, синдикатите и бизнесът обсъдиха възможните решения на проблема на хората, които се трудят и получават заплата, но тя не им стига за нормален живот.

Статистиката е стряскаща - около 600 000 българи са „работещи бедни”. Те най-често са хора, които работят на пълно работно време и получават заплата около или под 400 лв., която не е достатъчна за нормален живот. Т.е. работиш, пък си беден.

Архив.

Снимка: bTV

Феноменът „работещи бедни” не съществува от днес или от вчера. За него се говори от години. Бившият социален министър Тотю Младенов, който сега съветва премиера по социалните въпроси, предложи минимално почасово заплащане, различно за различните икономически дейности.

Медицинската сестра Дора Папазова от Спешното отделение към ябмолската болнице е работещ беден. Тя има 25 години стаж и доход от около 400 лв. „Трудно се справяме, при положение че и съпругът ми, и аз имаме по един кредит”, сподели сестрата.

Единствената алтернатива е работа на две места. „Има момичета от нощна смяна, които отиват в практиката да работят сутринта, и изкарват още 12 часа. Това е нечовешко, една сестра да работи 24 часа”, сподели Дора Папазова.

„Ние не сме виждали нова медицинска сестра с години. Идват момичета на стаж и като видят интензивността на работата, и сравнят натовареността със заплащането, това веднага ги демотивира”, коментира началникът на Спешното отделение в Ямбол д-р Нели Влахова.

По данни на Евростат, средното почасово заплащане на труд в Общността е 23,7 евро. С най-ниски възнаграждения на час е България – 3,7 евро.

Премиерският съветник Тотю Младенов предлага у нас да се въведат минимални почасови ставки за труд, различни за различните икономически дейности. „Договарянето на минималните осигурителни прагове по отделни професии може да бъде и базата за определянето на минимална почасова ставка за отделните икономически дейности”, обясни Младенов.

Снимка: bTV

„Ние сме единствената европейска страна, въвела осигурителни прагове, които на практика скриват невъзможността, дори бих казал неумението, на НАП да си събира осигурителните вноски”, заяви председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев.

„Минималните осигурителни прагове не са идеален механизъм, но са една добра отправна точка”, каза президентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов.

За строителството синдикатите и капиталът вече договарят механизъм за изчисление на минималните ставки и ще настояват за такъв и в останалите сектори.

„Работещите бедни” поставиха на дневен ред и темата за квалификацията на работната ръка, както и за състоянието на икономиката на България като цяло. Чуха се мнения, че докато не се подобри бизнес средата, не се увеличат инвестиците и икономиката не заработи, все ще си говорим за „работещи бедни”.