Кой изобрети уикенда?

Дали всъщност идеята не е да имаме време, за да харчим повече пари?

Ние хората изпитваме особена нужда да измерваме времето и да го разделяме, за да можем да ситуираме събития от живота си спрямо него.  

Измерили сме, че за една обиколка на Земята около Слънцето са необходими 365 дни и една четвърт, 24 часа да обиколи сама себе си, и 60 минути, които да изпълнят всички тези часове…

Защо седмицата има 7 дни?

Но знаете ли защо една седмица се състои от 7 дни? Казва се, че корените на това измерване на дните се крият преди 4000 години във Вавилон, когато местните поставят почти в култ седемте планети, за които се смята, че образуват Слънчевата система по онова време. Числото 7 се превръща в свещено и започва да диктува дните на вавилонците.

Снимка: Getty/Istock

По-късно тази концепция си пробива път през Близкия изток и Европа. През новия християнски ред и библейското схващане, че Земята е създадена за 6 дни, а през последния Бог е почивал.

И все пак в седмицата на вавилонците е нямало дори помен от идеята за два почивни дни.

Във френския календар са съществували десетдневни седмици (наречени „декади“), в които всеки 10-и ден е свободен.

В култури с четиридневна работна седмица трите дни за почивка произлизат от основната религиозна традиция на културата: петък (мюсюлмански), събота (еврейски, адвентистки) и неделя (християнски).

Снимка: Getty/Istock

Непрекъснат седемдневен цикъл, който протича през цялата история, без да се обръща никакво внимание на фазите на Луната и има фиксиран ден за почивка, най-вероятно е бил практикуван за първи път в юдаизма, датиран най-късно до VI век пр.н.е.

В Древен Рим на всеки осем дни е имало т. нар. нундини - пазарен ден, по време на който децата са били освободени от училище и селскостопанските работници са спирали работата на полето, за да дойдат в града, за да продават продукцията си.

Снимка: Getty/Istock

Във Великобритания през XIX век неделята е била свещен ден, през който не се е очаквало никой да работи с идеята да има възможност и време да отиде на църква и да се занимава с духовни въпроси.  

Преди по-малко от 200 години работниците в заводите и фабриките получават неделята като ден за почивка, но не и двудневен уикенд. Неявяването на работа в понеделник обаче става традиция за някои работници във Великобритания, които не успяват да отидат на работа след тежък уикенд на празненства и дълги запои. Така се появи концепцията за „Свети понеделник“.

В този „Свети“ ден няма нищо религиозно. Производителността в понеделник започва да страда до степен, че собствениците на фабрики решават да превърнат съботата в половин работен ден.

Съвременната концепция за относително по-дългия „уикенд“ за първи път възниква в индустриалната северна част на Великобритания в началото на XIX век и първоначално е била доброволно споразумение между собственици на фабрики и работници, позволяващи съботният следобед да започне в 14:00 ч. Основата на това е, че работниците ще бъдат на разположение за работа трезвени и освежени в понеделник сутринта.

Снимка: Getty/Istock

Неделята е свещен ден за християните, но този традиционен почивен ден не е признат от много еврейски работници във фабрики, за които съботата е шабат. Този празничен ден за евреите започва през нощта в петък и продължава до нощта на събота и е най-свещеното време от седмицата.

Първата промяна по отношение на еврейския ден на почивка се случва в САЩ през 1908 г. Една мелница в Нова Англия позволява двудневен уикенд, така че еврейският персонал да може да спазва свещената събота.

Хенри Форд, легендарният автомобилен производител, е първият работодател, който прави събота и неделя почивни дни за работниците във фабриката си още през 1926 г. и фиксира 40-часова работна седмица. Отчасти алтруистичен ход, но от друга план работниците му да имат възможност да прекарват времето си на почивка в купуване на повече продукти, за да поддържат паричните средства, циркулиращи в икономиката. До тук с алтруизма!

Снимка: iStock

Точният ден, на който Ford Motor Company се противопоставя на обществените норми, е 1 май през 1926 г. и всичко останало е история.

И това не е всичко. По-рано Форд увеличава заплатите на работниците си във време, когато други компании им плащат по 2,34 долара на час, той им дава по 5. Това е повече от два пъти по-висока от стандартната минимална работна заплата.

Снимка: Getty/Istock

„Заразата“ на по-голямата почивка се разпространява

Съюзът на Amalgamated Clothing Workers of America е първият синдикат, който изисква и получава петдневна работна седмица. Останалата част от Съединените щати бавно последва, но едва през 1940 г., когато влезе в сила разпоредба от Закона за справедливите трудови стандарти от 1938 г., изискваща максимална 40-часова работна седмица и официално двудневният уикенд е приет в цялата страна.

Снимка: Getty/Istock

През следващите десетилетия, особено през 40-те до 60-те години на миналия век, все по-голям брой страни приемат петък-събота или събота-неделя за уикенд, за да се хармонизират с международните пазари. Поредица от реформи на работната седмица в началото на XXI век доведоха голяма част от арабския свят в синхрон с повечето страни по света по отношение на работното време, продължителността на работната седмица и дните на уикенд.

Международната организация на труда (МОТ) в момента определя работна седмица, надвишаваща 48 часа, като прекомерна. Проучване на МОТ от 2007 г. установи, че най-малко 614,2 милиона души по света работят повече от тези часове.