НСИ: Дефлация от 0,3% през септември, годишната инфлация е 5,6%
За последно дефлация имаше през юни, когато спрямо май беше отчетен спад на цените от 0,9 на сто
БГ Бизнес
Класацията се основава на 17 показателя, които оценяват цялостното представяне на университетите
Три български университета попадат в тазгодишната класация на Times Higher Education (THE) за най-добрите висши учебни заведения в света. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е най-високо класираният български университет, като е в групата 1601-1800. Това обаче е най-слабото му класиране досега - през предходните три издания беше в групата 1501+, през 2022 г. - в 1201–1500, между 2018 и 2021 г. - на 1001+, а през 2017 г. достига най-високото си класиране - 801+. Техническият университет – София е в групата 1801-2000, а Тракийският университет - в 2001+. Икономическият университет - Варна и УНСС също са подали документи, но не отговарят на критериите за официално класиране.
Класацията се основава на 17 показателя, които оценяват цялостното представяне на университетите. Те са обединени в пет основни направления: преподаване и учебна среда, изследователска дейност, включително нейния мащаб, финансиране и репутация, качество и влияние на научните изследвания, международна ориентация, свързана с преподаватели, студенти и изследователи, както и връзки с индустрията, измервани чрез приходи и патентна активност.
Класацията на Times Higher Education оценява университетите с интензивна изследователска дейност чрез 17 показателя, обединени в пет категории: преподаване (29,5%), изследователска среда (29%), качество на научните изследвания (30%), международни перспективи (7,5%) и промишленост (4%). Така се измерват основните дейности на университетите - обучение, научни изследвания, трансфер на знания и международна активност.
„Преподаване“ включва академична репутация (15%), съотношение персонал-студенти (4,5%), докторанти към бакалаври (2%), присъдени докторанти спрямо академичния персонал (5,5%) и институционален доход (2,5%). Проучването за академична репутация от 2026 г. е комбинирано с това от 2025 г. и включва над 69 000 отговора. „Изследователската среда“ се основава на научна репутация (18%), приходи от научни изследвания (5,5%) и производителност (5,5%).
Най-голяма тежест има „Качеството на научните изследвания“ - 30%. То включва влияние на цитирането (15%), сила на изследванията (5%), високи научни постижения (5%) и влияние на изследванията (5%). Анализът използва данни от Scopus на Elsevier - 188,7 милиона цитата към 19,9 милиона публикации, публикувани между 2021 и 2025 г., от над 29 100 рецензирани списания. Данните се нормализират според различията между научните дисциплини.
„Международните перспективи“ са 7,5% и отчитат чуждестранните студенти, международния персонал и международното сътрудничество. „Промишлеността“ носи 4% - по 2% за приходи от индустрията и патенти. Патентният показател използва данни на Elsevier за патенти, публикувани между 2021 и 2025 г., от над 100 патентни ведомства.
Университетите предоставят собствените си данни, които се проверяват и стандартизират. При липсваща информация се използват оценки, а след това всички показатели се комбинират според съответните им тежести. Университети без студенти, с под 1000 релевантни публикации за 2021–2025 г. или с поне 80% от изследванията си в една предметна област могат да бъдат изключени от класацията.
За 2027 г. точни позиции и резултати се публикуват за топ 300 университети, спрямо топ 200 през предходната година. Останалите са разпределени в групи, тъй като разликите между резултатите им не са статистически значими. Общо групите са 18 - от 301-325 до 2001+. Институциите със статус „докладчик“ са предоставили данни, но не отговарят на условията за класиране. Публикуваните ключови статистики, като брой студенти, съотношение студенти-персонал и дял на чуждестранните студенти, са предоставени от самите университети и по правило се отнасят до академичната 2024 година.
Изберете Business Новините като любим източник в Google
За последно дефлация имаше през юни, когато спрямо май беше отчетен спад на цените от 0,9 на сто
Проектът е част от пакета мерки на ЕК за енергийна сигурност
Дефицитът ще е над 3%, държавата ще търси средства от секторите със свръхпечалби, заяви вицепремиерът