Нова лихвена вълна в Европа? Димитър Радев очертава рисковете пред икономиката

Ето какво каза той по време на форум

Ако инфлационният натиск се задържи, може да се наложат допълнителни увеличения на лихвените проценти. В България инфлацията остава по-висока от средната за еврозоната, а бързият ръст на кредитирането изисква предпазливост, заяви Димитър Радев, управителя на БНБ по време на Форум на OMFIF.

Октомврийското решение на Европейската централна банка (ЕЦБ) да запази основните лихвени проценти без промяна не означава, че цикълът на затягане на паричната политика е приключил. Ако постъпващите икономически данни покажат, че инфлационният натиск става по-устойчив, може да се наложат нови увеличения на лихвите, каза Радев.

По думите му решението на Управителния съвет на ЕЦБ от 29 октомври да остави без промяна трите основни лихвени процента е било правилно, тъй като е дало възможност да се оцени въздействието на енергийния шок и затягането на финансовите условия.

„Октомврийската пауза беше решение да оценим наличните данни, а не заключение, че затягането на паричната политика е приключило“, подчерта Радев.

Инфлацията в еврозоната създава нови рискове

Според управителя на БНБ перспективите за инфлацията са се влошили спрямо септември. Годишната инфлация в еврозоната е достигнала 3,8% през същия месец, като съществен принос за повишението имат цените на енергоносителите. Те са нараснали повече от очакваното в прогнозите на ЕЦБ.

Това увеличава риска инфлацията да остане над целевото равнище от 2% за по-продължителен период. Основният въпрос сега е доколко поскъпването на енергията ще се отрази и върху останалите цени, заплатите и инфлационните очаквания.

„Засега базисната инфлация остава относително стабилна и не наблюдаваме широкообхватно пренасяне на енергийния шок върху заплатите. Това е окуражаващо, но не премахва рисковете“, коментира Радев.

Той обърна внимание и на последното проучване на професионалните прогнозисти на ЕЦБ. Очакванията за общата инфлация през 2027 г. са ревизирани нагоре до 2,6%, а тези за базисната инфлация – до 2,5%. В същото време дългосрочните инфлационни очаквания остават на равнище от 2%.

Според Радев именно прогнозите за 2027 г. показват, че последиците от енергийния шок може да се окажат по-продължителни от досега очакваното. Затова централните банки трябва да следят внимателно косвените и вторичните ефекти, без да изчакват те да се проявят напълно, преди да преценят дали са необходими действия.

Ето докога страните от еврозоната трябва да номинират кандидатите за президент на ЕЦБ

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард ще се оттегли от поста си през февруари

Ново увеличение на лихвите не е изключено

Икономиката на еврозоната е продължила да расте през третото тримесечие, но по-високите енергийни цени отслабват потребителското доверие. Допълнителен натиск върху търсенето оказват повишената доходност по дългосрочните облигации и по-затегнатите условия за банково финансиране.

Тези фактори могат да ограничат икономическата активност и инфлацията, посочи управителят на БНБ. Затова решенията на ЕЦБ трябва да продължат да се основават на постъпващите данни.

„Не бива да приемаме, че сегашното равнище на лихвените проценти непременно ще остане достатъчно, ако инфлационният натиск се задържи“, заяви Радев.

През декември ЕЦБ ще разполага с актуализирани прогнози и допълнителни икономически и финансови данни. Те ще дадат възможност за по-пълна оценка на продължителността на енергийния шок и отражението му върху цените и заплатите.

„Ако постъпващите данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив, може да се наложат допълнителни увеличения на лихвените проценти“, посочи управителят на БНБ. Той уточни, че това не представлява предварителен ангажимент за конкретно решение. ЕЦБ ще продължи да оценява ситуацията на всяко свое заседание, като отчита перспективите за инфлацията, динамиката на базисната инфлация и ефекта от паричната политика върху икономиката.

„Вземането на решения въз основа на данните не означава пасивност. То означава да реагираме, когато данните дават основание за действие“, подчерта Радев.

България остава с по-висока инфлация от еврозоната

В изказването си управителят на БНБ обърна специално внимание и на ситуацията в България след присъединяването на страната към еврозоната.

От началото на годината Българската народна банка участва пълноправно в Евросистемата. След дългогодишното функциониране на валутен борд страната вече участва пряко във формирането на общата парична политика и носи отговорност за нейното изпълнение.

„Това е фундаментална институционална промяна“, заяви Радев, като уточни, че приемането на еврото не премахва различията между националните икономики и необходимостта от разумни вътрешни политики.

Като пример той посочи инфлацията. През септември годишният ръст на потребителските цени в България е бил 5,6% по Хармонизирания индекс на потребителските цени при средно 3,8% за еврозоната. „Тези стойности показват, че инфлационният натиск в България остава по-силен от средния за еврозоната“, коментира управителят на БНБ.

По думите му общата парична политика осигурява рамката за ценова стабилност, но националните икономически условия продължават да имат значение. Сред тях са вътрешното търсене, динамиката на кредитирането и условията за финансиране.

Инфлацията продължава да расте

Кои неща поскъпват най-много

„Присъединяването към еврозоната не премахва вътрешните икономически рискове за България. То прави разумните национални политики и силния банков надзор още по-важни“, заяви Радев.

БНБ предупреждава за бързия ръст на кредитирането

Управителят на централната банка подчерта, че българската банкова система остава добре капитализирана и ликвидна, но кредитирането продължава да нараства със значителни темпове, особено в сегмента на жилищните заеми.

Това изисква превантивен подход както в банковия надзор, така и в макропруденциалната политика.

„Добрите показатели на банковия сектор не са основание за облекчаване на изискванията. Те дават възможност да поддържаме адекватни буфери, преди рисковете да се материализират“, посочи Радев.

Според него централните банки и надзорните органи трябва да наблюдават не само състоянието на банковата система, но и рисковете, произтичащи от промени в икономическата, правната и регулаторната среда.

Когато подобни промени могат да засегнат устойчивостта на банките, кредитирането или цената на финансирането, независимата централна банка трябва да оцени последиците и да ги представи ясно пред обществото.

Радев призова за предвидима фискална политика

В изказването си управителят на БНБ акцентира и върху ролята на фискалната политика в условията на повишена икономическа несигурност. По думите му колкото по-сложна става средата за паричната политика, толкова по-голямо значение придобива качеството на останалите икономически политики, особено управлението на публичните финанси.

Мерките в отговор на енергийния шок трябва да бъдат временни, добре насочени и съобразени с конкретните обстоятелства. Също толкова важна е предвидимостта на икономическата политика.

„Несигурността около публичните финанси или промените в правилата, по които работи бизнесът, могат да отслабят доверието, да обезкуражат инвестициите и да допринесат за допълнително затягане на условията за финансиране“, предупреди Радев.

Той посочи още, че Европа се нуждае от повече инвестиции, по-висока производителност и по-силна конкурентоспособност. Завършването на банковия съюз и развитието на Съюза на спестяванията и инвестициите могат да помогнат за мобилизирането на европейските спестявания и насочването им към продуктивни инвестиции.

Според него по-дълбоката финансова интеграция обаче изисква не само нови механизми, но и стабилни институции, надеждни политики и доверие във финансовата система.

В заключение Радев подчерта, че новото положение на България в еврозоната носи и допълнителни отговорности – както при формирането на общата парична политика, така и при запазването на стабилността на националната финансова система.

„В настоящата среда основната задача е да съхраним доверието: доверието в способността на паричната политика да осигурява ценова стабилност, в устойчивостта на публичните финанси и в стабилността на банковата система“, заяви управителят на БНБ.