Payhawk откри офиси в Швеция и Полша в рамките на един ден
Дейността на компанията в Северна Европа се ръководи от офиса й във Founders House в центъра на Стокхолм
Може ли едно студено кафе да ви коства работата? Странният спор, който раздели работодатели и кандидати
БГ Бизнес
Дебатът, който тръгна от TikTok
На пръв поглед въпросът изглежда абсурден: какво общо има една студена напитка с професионалните качества на човек? Но именно този казус се превърна в поредния вирусен спор за това какво всъщност означава „професионално поведение“ на работното място. Дебатът започна с видео на корпоративна рекрутърка, публикувано в TikTok на 16 септември. В него тя коментира навика на представители на поколението Z да пристигат на интервюта с айс кафе.
Според нея пиенето на кафе по време на интервю може да изглежда „прекалено неформално“ и потенциално да повлияе на решението на работодателя. Видеото събра стотици хиляди гледания и предизвика ожесточена дискусия. Едната страна задава очевидния въпрос: какво общо има кафето с трудовата етика, опита или интелигентността на кандидата? Други защитават обратната позиция: въпросът не е в кафето, а в професионализма и начина, по който кандидатът се представя.
Кариерният и лидерски консултант Фийби Гавин смята, че спорът всъщност разкрива много по-голям проблем с начина, по който функционира съвременният пазар на труда. По думите ѝ е несправедливо работодател да обръща внимание на нещо толкова незначително като напитката, когато отсреща стои човек с години професионален опит и образование. „Прекарали сте часове и часове в кандидатстване“, казва Гавин. „Имате 10 години професионален опит и магистърска степен. И кафето е причината да не получите работата?“
Според нея именно подобни ситуации създават усещането, че кандидатите трябва да внимават за всяка дреболия, докато работодателят има значително по-голяма власт в процеса. Това е особено чувствително в момент, когато много хора прекарват месеци в търсене на работа. Данни на американското Бюро по трудова статистика, цитирани в дискусията, показват, че повече от една четвърт от безработните американци са били без работа поне шест месеца. За човек, който дълго време не успява да намери работа, мисълта, че може да бъде отхвърлен заради това, че е бил жаден и е влязъл с кафе, естествено може да предизвика раздразнение, пише CNBC.
Всъщност става дума и за сблъсък между поколенията
Според Катрин Фишър, вицепрезидент по комуникациите и кариерен експерт в LinkedIn, спорът може да се разглежда и като част от по-голям сблъсък между поколенията на работното място. Поколението Z постепенно променя представите за професионално поведение. По-често младите служители вкарват повече от личността си в работната среда и поставят под въпрос правила, които смятат за произволни или остарели.
Това обаче не означава, че младите хора действително по-често носят айс кафе на интервю. Няма убедителни данни, които да показват подобна разлика между поколенията. Разликата може да е по-скоро в отношението към самите правила. Това, което един млад кандидат възприема като нормално – например да си купи кафе преди интервюто и да го вземе със себе си – може да изглежда прекалено неформално на човек, който е свикнал с по-традиционна корпоративна култура.
Джейми Клоуз, корпоративен рекрутър в компанията HireQuest, признава, че някои работодатели могат да направят подобна връзка. По думите ѝ определени интервюиращи могат да видят млад кандидат с айс кафе и да си помислят: „Това е типичното поколение Z. Ще бъде мързелив. Няма да се впише.“
Това обаче е по-скоро стереотип, отколкото реална оценка на професионалните качества на кандидата. Самата Клоуз подчертава, че когато оценява човек, кафето не е нещото, което остава в съзнанието ѝ в края на интервюто.Ако кандидатът е подходящ за позицията, тя не би отхвърлила човек само защото е донесъл айс кафе.
Тогава защо експертите съветват: оставете кафето в колата?
И тук се появява парадоксът. Дори ако повечето професионалисти са съгласни, че една напитка не би трябвало да определя изхода от интервюто, кариерните експерти съветват кандидатите да не поемат излишен риск.
Причината е проста: не знаете кой ще бъде отсреща. Един интервюиращ може изобщо да не обърне внимание на кафето. Друг може да го възприеме като знак за прекалена неформалност.
Освен това напитката може да се разлее, да ви разсейва или просто да създаде неудобна ситуация. „Не искате разсейване. Не искате да разлеете нещо. Искаме фокусът да бъде върху вас и интереса ви към работата“, обяснява Клоуз. Фишър също признава, че е нелепо едно айс кафе да се превръща в решаващ фактор, но при конкурентен пазар на т,уда кандидатите трябва да мислят и за малките детайли.
Нейният съвет е прост: не рискувайте.
Според Гавин, ако работодател отхвърли човек заради кафе, това може да каже повече за самата компания, отколкото за кандидата. Подобна реакция може да подсказва култура, в която външният вид и спазването на традиционни норми са особено важни. И това не е непременно лошо – някои хора предпочитат именно такава работна среда. Проблемът възниква, когато кандидатът и работодателят имат напълно различни представи за това как трябва да изглежда професионалното поведение. Затова Гавин съветва хората, които имат възможност да бъдат по-избирателни, да приемат подобен сигнал като информация за компанията. А ако човек няма лукса да отказва предложения, най-разумното е да задава повече въпроси за корпоративната култура по време на интервюто.
Кандидатът също интервюира работодателя
Един от най-важните изводи от целия спор е, че интервюто за работа не трябва да бъде еднопосочен процес. Работодателят оценява кандидата, но кандидатът също оценява работодателя.
Как се държат хората по време на интервюто? Как говорят за служителите си? Колко формална е атмосферата? Има ли строг дрескод? Какви са очакванията за работното време? Как се възприемат индивидуалността и различните стилове на работа? Всички тези въпроси могат да кажат много повече за бъдещото работно място, отколкото една чаша кафе. Както отбелязва Фишър, ако човек има усещането, че трябва да играе определена роля, за да бъде одобрен, това може да е знак, че компанията просто не е подходящото място за него.
От другата страна на бюрото също има урок. Фишър призовава интервюиращите да проявяват малко повече разбиране към кандидатите. Те вероятно са нервни. Вероятно са прекарали седмици или месеци в търсене на работа. А в условията на труден пазар на труда едно интервю може да бъде изключително важно за тях. Затова вместо да се концентрират върху чашата в ръката, начина на обличане или друга дребна подробност, работодателите би трябвало да се запитат:
„Ще бъде ли този човек успешен на тази позиция?“
В крайна сметка именно това би трябвало да е основният въпрос на едно интервю.
