ЕК повиши прогнозата си за ръста на българския БВП през 2024 г.

Очаква се и по-ниска инфлация

През 2023 г. българската икономика се очаква да нарасне с 2%, както се очакваше през есента, съобщават от ЕК. Икономическата активност беше изправена пред по-слабо външно търсене, по-високи лихвени проценти в еврозоната и продължаващ ценови натиск.

Въпреки това частното потребление се разшири, особено през първата половина на 2023 г., подкрепено от силния пазар на труда, подобреното потребителско доверие, спада на инфлацията и силната кредитна активност. 

България ще получи 1,2 млрд. евро, след като ЕК одобри териториалните й планове за справедлив преход

В област Стара Загора, където се намират въглищни мини и четири топлоелектрически централи, финансирането от ЕС ще подпомогне нейното население в прехода към зелена икономика с нови възможности за работа

Износът на стоки се сви значително, което натежа върху обема на промишленото производство и продажбите. Изправени пред по-ниското външно търсене, фирмите намалиха покупките от чужбина и инвестираха значително по-малко в материални запаси. През първата половина на годината инвестициите също останаха слаби. Същевременно фирмите успяха до голяма степен да запазят високите равнища на заетост и да увеличат номиналните заплати, макар и по-умерено. 

ЕК одобрява държавна помощ от 120 млн. евро за „Булгаргаз“

Целта е да се преодолее недостигът на ликвидност, пред който е изправен „Булгаргаз“, заради войната на Русия срещу Украйна

Очаква се реалният БВП да нарасне с 1,9 % през 2024 г. и с 2,5 % през 2025 г., като цяло без промяна в сравнение с прогнозата от есента на 2023 г. Сега се очаква основният двигател на растежа да бъде вътрешното търсене. Въпреки че износът ще се възстанови още през 2024 г., отрицателният преносен ефект от 2023 г. натежава върху годишната прогноза за растежа. 

Потреблението на домакинствата се очаква да продължи да нараства, макар и малко по-слабо в сравнение с 2023 г., тъй като потенциалът за по-нататъшно нарастване на заетостта изглежда изчерпан, а нормите на спестяване постепенно се връщат към по-високи равнища. Тази динамика зависи в решаваща степен от очакваните добри резултати на пазара на труда и от допускането, че прехвърлянето на относително високите чуждестранни лихвени проценти върху вътрешния кредитен пазар остава непълно. Предвижданото нормализиране на равнището на натрупване на запаси ще подкрепи вътрешното търсене и ще допринесе за възстановяването на вноса.

Инвестициите също се очаква да се възстановят, най-вече благодарение на по-високото усвояване на средства от ЕС, включително в контекста на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на България. 

ЕК потвърди, че е получила писмо от Унгария срещу таксата за пренос на руски газ през България

Писмото пристигна миналата седмица, оценяваме го, заяви говорител на комисията

Годишната инфлация се забави от 14,3% през декември 2022 г. до 5% през декември 2023 г. Като цяло през 2023 г. тя възлиза на 8,6%, което е малко по-ниско от предвиденото в Есенната прогноза за 2023 г. Всички компоненти допринесоха за дезинфлационния процес, като най-голям принос имаха цените на храните. Намаляването на инфлацията при услугите се дължеше главно на услугите в транспорта и общественото хранене, чиито цени до голяма степен зависят от цените на енергията и храните. Дезинфлацията на цените на храните и енергията допринесе и за закрепване на инфлационните очаквания, избягвайки до голяма степен спиралата на цените на заплатите.

Очаква се годишната инфлация да се забави значително до 3,4% през 2024 г., коригирана надолу от есента, и до 2,9% през 2025 г., без промяна спрямо есенната прогноза. През 2024 г. се очаква цените на вноса да оказват низходящ натиск върху компонентите енергия, храни и неенергийни промишлени стоки. Предвижда се инфлацията на цените на услугите също да се забави поради вторични ефекти от цените на производствените ресурси и прогнозирано умерено нарастване на заплатите.