56,4 млрд. евро стоят пасивно в банките: Българите пропускат 4,4 млрд. евро годишна възвръщаемост

Близо 23 на сто от българските граждани нямат никакви традиционни спестявания

Пасивните банкови спестявания костват на домакинствата в България потенциална възвръщаемост в размер на 4,4 млрд. евро годишно в случай, че тези средства биват инвестирани. Това става известно от анализа „Индекс за изтичането на богатството в Европа“ на финтех компанията „Револют“ (Revolut).

Анализът, цитиран от БТА, отчита, че българите държат 56,4 млрд. евро в пасивни банкови спестявания. Инвестирането на тези пари в брой в диверсифицирани капиталови пазари би инжектирало 4,4 млрд. евро годишен капитал за растеж в икономиката, потенциално генерирайки 786 евро на домакинство на всеки 10 000 евро спестявания.

Според компанията, инфлацията у нас намалява покупателната способност с 350 евро годишно за българско домакинство с 10 000 евро под формата на спестявания.

Строят нов търговски комплекс у нас

Ето къде ще се намира

В България средните едногодишни лихвени проценти по депозит (1,20 на сто) се сблъскват с най-голямата инфлационна разлика в Европейския съюз спрямо средната инфлация (3,50 на сто), което води до реална загуба (230 евро годишно) дори при заключени спестовни сметки, пише в анализа.

Потребителско проучване сред 1001 български респонденти показва, че макар близо 23 на сто от българските граждани да нямат никакви традиционни спестявания, няколко основни пречки възпират тези, които все пак спестяват. Трима от всеки десет български респонденти (30 на сто) преценяват погрешно или надценяват своите възвръщаемости, коригирани спрямо инфлацията, 18 на сто не са наясно с влиянието ѝ или не знаят, 5,5 на сто погрешно смятат, че темпът им на спестяване надвишава инфлацията, а 6,5 на сто смятат, че са точно равни.

Близо три четвърти (73 на сто) от спестителите никога не са сменяли банка за по-добра възвръщаемост. Основните причини включват предпочитание към една доверена банка (28 на сто), възприятие, че разликата в лихвения процент е твърде малка (23 на сто), или че не знаят къде да търсят (15 на сто).

Над половината от българските респонденти (51 на сто) използват множество финансови приложения. За 51 на сто от потребителите, които използват повече от едно приложение, тази фрагментация възпрепятства инвестирането, като 33 на сто нямат ясен преглед с какво могат да си позволят да инвестират, а 22 на сто намират превеждането на пари между платформи за твърде голямо неудобство.

Докато възприятието за риск (27 на сто) и липсата на знания (26 на сто) са основните бариери пред инвестирането, се очертават ключови стимули – 51 на сто от българските респонденти биха започнали, ако им се предложи инвестиране, което започва с малки суми (микроинвестиране), 35 на сто искат прозрачна информация за риска, а 21 на сто ценят обучението в приложението.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN