България се изкачва в класацията за икономическа свобода
Старият проблем обаче остава
Технологии
ЕС настоява, че Законът за ИИ е ефективен, тъй като задължава компаниите да оценяват и намаляват нарушенията
Случаите на излизане от контрол на агенти на изкуствения интелект и все по-шумните предупреждения за потенциалните му опасности повдигат въпроса дали правилата на ЕС са достатъчни, за да защитят европейците. ЕС настоява, че Законът за ИИ е ефективен, тъй като задължава компаниите да оценяват и намаляват рисковете, като при нарушения са предвидени огромни глоби или дори забрани, отбелязва АФП. Законодатели и експерти обаче виждат пропуски и поставят под въпрос готовността на Брюксел да се изправи срещу големите лаборатории за ИИ. Законът беше приет през 2024 г., но част от правилата започнаха да се прилагат едва от август тази година.
Говорителят на ЕК Тома Рение определя закона като „напълно подходящ за целта“ и уверява, че европейците могат да се чувстват в безопасност благодарение на въведените предпазни мерки. До момента ЕС е изпратил над 30 искания за информация до компании по въпроси като авторското право, киберсигурността и безопасността. Въпреки това остават проблеми с достъпа до най-новите модели. На ЕС са били необходими месеци, за да тества Mythos на Anthropic заради американските ограничения върху износа, а европейски служител признава, че подобна ситуация може да се повтори.
Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен предложи разговори с водещите лаборатории, за да се „регулира темпото“ на развитие на технологията. Според нея Законът за ИИ поставя Европа в позиция да определя глобалните правила. Това обаче е трудно без подкрепата на САЩ, където президентът Доналд Тръмп се противопоставя на регулирането на сектора. Четирима евродепутати, сред които главният преговарящ по закона Брандо Бенифей, предупреждават за „законодателни пропуски“, след като ЕС отложи правилата за отговорността при ИИ. Според тях настоящите разпоредби не обхващат достатъчно ясно фазите на изследване, тестване и разработване, предава БНР.
Европейската комисия отхвърля тази критика. Според Рение законът може да се прилага още по време на тестване, ако даден доставчик изгуби контрол над система, която засяга вътрешния пазар на ЕС, включително при кибератаки или злоупотреба с биологични и химически вещества. Изследователят Харшвардхан Пандит от AI Accountability Lab в Тринити колидж в Дъблин обаче смята, че липсват достатъчно механизми за отчетност. По думите му, ако модел хакне уебсайт, след като вече е продаден, може да не е ясно кой носи отговорност. Той отбелязва, че Законът за ИИ все пак изисква разработчиците да са отстранили рисковете за безопасността преди пускането на пазара, а неотдавнашните инциденти с агенти на OpenAI са се случили по време на тестване.
Друг проблем е капацитетът на европейските институции. Бенифей предупреждава, че Службата за изкуствен интелект на ЕС няма достатъчно персонал, за да се справи с рисковете. В нея в момента работят около 125 души. Пандит също настоява за „много повече хора и техническа експертиза“. В същото време остава въпросът дали Брюксел ще има готовност да използва пълните си правомощия срещу големите американски технологични компании, от които Европа продължава да зависи. ЕС вече е влизал в конфликт с Вашингтон заради разследвания и глоби за милиарди долари.
Според Бенифей Европа трябва да намали зависимостта си от американските технологии, като изгради собствен капацитет - от чипове и облачни услуги до публично финансиран „ЦЕРН за изкуствен интелект“, по подобие на европейската физична лаборатория в Швейцария. Той призовава и за по-тясно сътрудничество с държави като Канада, които споделят интереса към правила, които „никой не може да налага“ еднолично. Така въпросът за ефективността на европейските правила остава свързан не само със законите, но и с ресурсите и технологичната независимост на самия ЕС.
Старият проблем обаче остава
Агентите са извършили неразрешени промени в сайтове, управлявани от Wikimedia