Търговски дефицит от 853,1 млн. евро: Защо българският потребител храни чуждите икономики
Услугите частично компенсират дефицита
Свят
Предложеното количество ще е от емисия № BG 20 301 26 119
Министерството на финансите ще предложи за продажба на вътрешния пазар държавни ценни книжа (ДЦК) със срочност 5 години на стойност 150 млн. евро на аукцион, насрочен за 28 септември тази година, става известно от интернет страницата на Българската народна банка (БНБ).
Предложеното количество ще е от емисия № BG 20 301 26 119, предаде БТА. Това ще е дванадесетият аукцион за пласиране на нов дълг на вътрешния пазар през настоящата 2026 година, сочи справка в данните на Министерството на финансите. Досега през годината страната ни е поела нов дълг в размер на 1,605 млрд. евро на вътрешния пазар и дълг в размер на 2,5 млрд. евро чрез международните капиталови пазари.
Според Закона за държавния бюджет за тази година максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро, включително заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро към края на годината, или 30,1 на сто от БВП.
Финансовият министър Гълъб Донев коментира пред журналисти по-рано през тази седмица, че България вероятно ще излезе още веднъж на международните капиталови пазари до края на годината.
„Би трябвало да излезем с нова емисия външен дълг до края на годината. Знаете, че не набрахме целия размер на дълга, който беше гласуван от Народното събрание. До момента сме набрали дълг, който е необходим за разплащанията по Плана за възстановяване и устойчивост, така че би трябвало отново да излезем и да имаме емисия външен дълг“, каза той.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Услугите частично компенсират дефицита
Откраднати са данни на поне 680 клиенти
Потребителите с по-ниски доходи продължават да отчитат по-висока възприемана и очаквана инфлация в сравнение с тези с по-високи доходи