„Нуклеарелектрика“ започна процедурата за контролирано спиране и на втори блок на АЕЦ „Черна вода“ заради продължаващото значително понижаване на нивото на Дунав. Решението е взето при стриктно наблюдение на границите за безопасност, състоянието на оборудването и прогнозите на Националния институт по хидрология и управление на водите за следващите дни.
Първи блок вече беше спрян и изключен от националната електроенергийна система на 28 юли поради ниския дебит на реката. Така вторият реактор се оказа последният работещ ядрен блок в централата, но и той беше изведен от експлоатация, тъй като условията по Дунав не позволяват нормалната работа на съоръженията, пише БГНЕС.
Двата реактора на АЕЦ „Черна вода“ са с мощност по 700 MW всеки. Те използват естествен уран като гориво и тежка вода като забавител и охлаждащ агент. При нормална работа централата осигурява приблизително 20% от електроенергията, произвеждана от управляеми мощности в Румъния. Спирането на двата блока следователно не е просто локален проблем за една централа, а сериозно изпитание за националния електроенергиен баланс.
Причината е в необичайно ниския дебит на Дунав. Прогнозата на румънския Национален институт по хидрология и управление на водите за периода 12-19 август показва, че при навлизането на реката в Румъния, в района на Базиаш, дебитът ще остане около 1350 куб. м/сек през първия и последните два дни от периода и около 1400 куб. м/сек през останалото време. Това е значително под многогодишната средна стойност за август от 3900 куб. м/сек.
На този фон Букурещ разполага с няколко инструмента за компенсиране на загубеното производство. Министерството на енергетиката посочи вятърната енергия, енергийния блок „Ровинари 4“ и водноелектрическите централи като основни източници, които могат да поемат част от дефицита. Румъния има и трансграничен капацитет от около 4000 MW, чрез който може да внася електроенергия от съседни държави.
Именно тук България придобива особено значение за румънската система. Още в първия ден след спирането на последния работещ реактор силният вятър, промените в подаването от т.нар. просюмъри и вносът от България помогнаха на Румъния да запази баланса между производство и потребление.
Електроенергията от системите за съхранение достигна мощност от 600 MW в пиковите часове. Това е близо до 680 MW, които всеки от реакторите на АЕЦ „Черна вода“ е произвеждал преди спирането. Домакинствата с фотоволтаични системи и батерии обаче нямат финансов стимул да подават съхранената електроенергия към националната мрежа. Те предпочитат да я запазят и да я използват по-късно.
Тази комбинация от местно производство, съхранение и внос е от решаващо значение в момент, когато Румъния губи значителен обем базово производство. Експертът Евгения Гусилов предупреди пред румънската медия „Диджи24“, че най-неблагоприятният сценарий би бил едновременно отслабване на вятъра и ограничаване на възможностите за внос от България.
„Най-лошият сценарий е вятърът да спре, защото днес духаше, а и през уикенда духаше. Имаше дни, в които имахме много добро производство на вятърна енергия. Така че, ако вече не можем да разчитаме на вятъра, това ще усложни ситуацията. Ако например се случи нещо и не можем да внасяме толкова електроенергия от България, това отново ще усложни положението ни“, обясни Гусилов.
Спирането на АЕЦ „Черна вода“ показва и друг проблем: зависимостта на ядрената енергетика от водните ресурси не е само въпрос на наличието на гориво и техническата изправност на реакторите. При централа, която използва Дунав за охлаждане, продължителната суша може да се превърне в пряк фактор за ограничаване на производството. Румънските власти уверяват, че двата блока могат да останат в безопасно спряно състояние и че това не създава риск за персонала, околната среда или населението. Решението за повторното им включване ще бъде взето в зависимост от развитието на нивото на Дунав, като приоритет ще останат изискванията за ядрена безопасност.
Ситуацията около АЕЦ „Черна вода“ така се превръща не само в румънски, но и в регионален енергиен въпрос. При продължаваща суша и несигурност около производството ролята на междусистемните връзки нараства, а способността на държавите да си осигуряват взаимна подкрепа се оказва решаваща за стабилността на електроенергийните системи.
