Огромна разлика в заплащането при големите и малките фирми

Твърдата заплата на младежите е около минималната за страната, а допълнителни възнаграждения почти не получават

Има огромна разлика в заплащането при големите и малките фирми у нас. Средната брутна годишна заплата в големите компании е със 68 на сто по-висока, а бонусите - 4 пъти по-големи, съобщи КНСБ.

В числа това означава, че средната годишна брутна заплата в големите фирми е малко над 11 100 лв., а в малките - около 6600 лв. Разликата в допълнителните плаващи възнаграждения също е драстична. Такива почти липсват в малкия бизнес, който средно дава по 240 лева, или 4 пъти по-малко от големите фирми.

Освен големината на предприятието, върху заплащането влияят и други фактори като вида на трудовия договор например. Работещите на безсрочен договор получават с 31% по-виска заплата от тези на срочен, както и с 80 % по-големи допълнителни плаващи възнаграждения.

Значение има и дали сме на пълен или непълен работен ден, както и дали в предприятието действа колективен трудов договор, който оказва се вдига средната заплата с 25 на сто.

Влияние върху заплащането оказва и възрастта и натрупаният стаж. Работниците на възраст до 20 години получават половината от заплатата на останалите. А тези между 20 и 29 години - 86 на сто.

Твърдата заплата на младежите е около минималната за страната, а допълнителни възнаграждения почти не получават.

Росица Антонова е на 23 г. Завършва социология и в продължение на 9 месеца търси първата си работа. Разказва, че почти никой не иска човек с нейната специалност, или ако иска, то той трябва да има опит и да работи за 400 лева.

„Само изваждането на карта за градския транспорт отнема една огромна част от заплатата, която бих получила", казва Росица.

Анализитът на синдикатите показва, че едва 26% от безработните младежи със средно образование имат шанс да намерят работа в кризата. За висшистите процентът е 28. Когато намерят първа работа обаче дълго време остават на нея, но ако я загубят трудно намират втора.

"Този феномен според нас би трябвало да бъде адресиран към политиците - държавата и бизнесът би трябвало да предприемат стъпки в следващите месеци", заяви Пламен Димитров от КНСБ.

Според решение на Европейския съвет, от 2014 г. България трябва да осигурява квалификация или субсидирана заетост на онези младежи, които са без работа повече от 4 месеца след заършване на образованието си. Междувременно, у нас се разработва електронна система, чрез която всеки може да разбере дали притежава необходимите за бизнеса умения.

До момента са разработени изискванията на бизнеса в 20 сектора за 570 длъжности. Очква се системата да заработи до края на годината. Достъпът ще бъде свободен.