Българите стават все по-бедни и недоволни

Според проучването на КНСБ, най-бедните са най-недоволни от властта

Българите стават все по-бедни и все по-радикално настроени – това показва изследване на КНСБ „Синдикален барометър - 2014" на фона на данните от Централната банка за спестяванията на гражданите, достигнали 38 млрд. лв. Според проучването на КНСБ, най-бедните са най-недоволни от властта.

Все повече българи одобряват протестите като форма на борба с бедността, но намаляват очакванията, че те ще са успешни. Данните в проучването показват, че за близо 70% от българите политическата и икономическата ситуация у нас е лоша. Всеки трети от анкетираните настоява за предсрочни избори заедно с вота за Европейски парламент.

Изследването показва, че премиерът и правителството срещат най-голямо неодобрение сред хората, определящи се за бедни, а това, според КНСБ, показва, че мерките, определени от кабинета като социални, не работят.

Десислава Костова е майка на две деца, разведена е и се грижи сама за тях. Екипът на bTV я срещна в социалната служба, където подава документи за месечните социални помощи от 35 лв. „Ето, детските от години не са пипани, искат раждаемост, каква ти раждаемост, какво правят за децата”, коментира самотната майка.

Повече от половината от анкетираните смятат, че увеличението на минималната работна заплата с 30 лв. е недостатъчно. Сред общата картина на неодобрение се открояват 8%, според които понятие „минимална заплата" не трябва да съществува. Сред тези 8% най-голям е делът на работодателите.

„Аз не знам, ако вземам минималната заплата как бих издържала децата си,” казва Десислава Костова, която работи за около 500 лв. на месец - точно толкова, колкото трябва да е минималното възнаграждение, според най-голям дял от анкетираните.

„Би ми се искало да кажа, че е реално, но всички си даваме сметка, че това е трудно постижимо, да не кажа малко възможно в следващите месеци, но това всъщност показва как българите оценяват своята нужда”, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.

„Пътят обаче минава през високопроизводителен труд, а не през увеличаване по административен път на минималните работни заплати. Макар и минимална, тя е работна заплата и трябва да се изработи, това не е помощ за бедни”, подчерта Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена плата.

Около 80 на сто от хората подкрепят исканията на синдиката за гарантиране на навременното плащане на заплатите, за криминализиране на укриването на осигуровки и за ясна политика на реформи в здравеопазването.

Изследването включва и оценка на хората за досегашната работа на институциите и парламентарно представените парии.

От всички, най-голямо одобрение печели главният прокурор, следван от президента, а най-голямо неодобрение има парламентарната група на „Атака" - близо 95% от анкетираните не одобряват досегашната й работа.