ЕРП-тата се оплакаха в НС от "финансова яма", НЕК сезира прокуратурата

Дружествата се оправдаха, че „прихващанията” в енергетиката били нормална практика

„Прихващанията” в енергетиката са нормална практика. Това обясниха представителите на трите ЕРП-та у нас, които бяха изслушани в ресорната парламентарна комисия във връзка със създалата се критична ситуация в сектора. До нея се стигна, след като българските власти обявиха процедура по отнемане лицензите на енергодружествата заради огромните им задължения към НЕК.

На изслушването в НС присъстваше и министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, по настояване на част от депутатите. Той обяви, че НЕК вече е сезирала прокуратурата за дължимите й от енергодружествата пари - около 350 млн. лева. Все още по сметките на НЕК няма преведени суми, въпреки че ултиматумът към ЧЕЗ изтича в четвъртък, а за Енерго Про и ЕВН крайният срок е в петък.

"Не приемам да не се плащат фактурите към НЕК - по никакъв начин не се дава право на ЕРП-тата да прихващат тези суми. Задаваме си въпроса защо е възникнал този проблем, защо методиката е "съборена" в съда, защо въпреки че има възражения от ДКЕВР продължават определени действия от ЕРП-тата. Като принципал на НЕК съм длъжен да търся тези пари от дружествата. Проблемът тръгва от 2012 г. и съдът винаги е казвал, че тази методика, която "пада" във ВАС, тя "пада" не защото е сгрешена, а защото не са спазени определени процедури. Няма да вземам страна, ДКЕВР да изработи нова методика, чрез която да има компенсиране на разходите по изкупуване на зелена енергия", препоръча министърът.

Гледната точка на "виновните"

Калина Трифонова, вицепрезидент на ЕВН, посочи пред депутатите, че да се стоварва цялата тежест върху дружеството е неприемливо - изходът от тази ситуация изисквал всеки от участниците в системата да си поеме отговорността.

„Отнемането на лицензите няма да помогне, но ще внесе допълнително напрежение в системата. Българските национални закони трябва да съответстват на европейските и считаме, че ЕВН не е нарушило нито един от европейските стандарти, дейността ни е легитимна търговска практика. В българските енергийни закони няма забрана за финансово прихващане, то е начин на плащане”, добави тя.

Поведението на Енерго Про също отговаряло на съществуващите регулации, обясни управителят на дружеството Стефан Абаджиев. „Към края на 2013 г. дружеството ни работеше на оперативна загуба от 15 млн. лв., което създаде риск за финансовата му стабилност. Трябваше да защитим интереса си, за нас прихващането е възприето като логично действие и бе въпрос на оцеляване. Прихващането е нормална търговска практика и никога не сме получавали мнение от ДКЕВР или от другаде, че това е неприемливо”, смята Абаджиев.

„Последните два месеца е комуникирано в кореспонденция с НЕК и ДКЕВР, писмата са над 50, но в началото на месец януари т.г. сме информирали ДКЕВР за застрашената финансова стабилност на дружествотоИ, посочи от своя страна и Кремена Стоянова, член на УС на ЧЕЗ.

От дружествата цитираха отчети, факти и цифри, с което да обяснят "финансовата яма", в която са попаднали. Под „прихващания” най-общо казано се има предвид установената практика ЕРП-тата да плащат по-малки от дължимите суми на НЕК, тъй като си приспадат дълговете, които българската енергийна компания им дължи на свой ред.

Председателят на енергийната комисия Рамадан Аталай предложи на следващото заседание да се поканят представителите на ДКЕВР за изслушване, да се разпоредят на НЕК и ЕРП-тата да предоставят цялата си кореспонденция от 2012 г. насам. Депутатите гласуваха предложението му.